Исторически речник
ненаслꙗмъ  
ненаслꙗмъ -ꙑ прил Неизмъчван, неугнетяван не тъьѭ же справьнꙗ сьвръшенꙑхъ съповѣдоват. отътѫдѹ добра тъьѭ сьбраѭштемъ. нескѹсномь  ненаслꙗмомъ бꙑт. отъ ꙁълокаꙁньнꙑхъ сѣт прѣскврьньнааго врага. бжмъ рабомъ С 520.21—22 Изч С Гр ἀγύμναστοσ Нвб Срв ненасилван