Исторически речник
несповѣдꙑ сѧ  
несповѣдꙑ сѧ - сѧ прил Който не признава [злодеяние, престъпление] како даудъ въ ѹбство  любодѣство въпадъ. въ ꙁьлѣ прѣбꙑвааше несповѣдꙑ сꙙ С 359.18—19 Изч С Гр ἀνεξομολόγητος Нвб Срв неизповядващ се