Исторически речник
небо [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
небонебесе, небес, небанебес, небѹнебесемь, небесьмь, небесемъ, небесьмъ, небомь, небомънебесе, небеснебеса, неба
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
небесъ, небесь, небънебесемъ, небесьмъ, небесемь, небесьмь, небесамъ, небесамь, небомъ, небомьнебесꙑ, небꙑнебесехъ, небесехь, небесѣхъ, небесѣхь, небѣхънебесѣ, небес, небѣнебесѹ, небѹ
NnDu
небесьма, небесъма, небома
небо -небесе -небес ср 1. Видимото въздушно пространство над земята, небе слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего. ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе М Мт 24.29 З, А, СК, Н.Срв. Мк 13.25 М З вееръ сѫщѹ глте. ведро ръмънѹетъ сѧ нбо М Мт 16.2 З ꙇ тъгда автъ сѧ ꙁнамене сна лвъскааго на нбсе М Мт 24.30 А СК Н нбо  ꙁемлѣ ммо детъ. а словеса моѣ не ммо дѫтъ М Мт 24.35 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.31 М, З,Лк 21.33 М З А СК ѣко ѹслꙑша ніштѩѩ гь ... да въсхвалѩ тоі небеса і ꙁемлѣ, море і вьсѣ двіжѩштіѣ сѩ вь немь СП 68.35 вьсѣ елко вьсхотѣ створ гь. на нбсе ї на ꙁемлі. въ морхъ ї во вьсѣхъ беꙁдьнѣхъ СП 134.6 дꙿнесь. нбо просвѣщаемо. посꙑлаетъ на ꙁемⷧѭ росѫ СЕ 1b 19 веліка ѹбо естъ тваръ нбо отъ небꙑтъѣ въ бꙑтье бмь пріꙁъвана К 9b 34 тꙑ бо с сътворлъ господ небо  ꙁемьѭ.  вьсе ѹдмо подъ небесемь С 232.3 прде съ небесе роса С 158.2 лежааше на ꙁем акꙑ свѣтъла ꙁвѣꙁда съ небесе на ꙁемл҄ѫ пршьдъш С 62.6 Прен.Свят, вселена. ꙗко кротъкъ бѣаше пае вьсѣхъ ловѣкъ. же подъ небесемъ С 545.5 ꙇ посълетъ анћлꙑ ... ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ его. отъ етꙑръ вѣтръ. отъ кнцъ нбсъ до конецъ хъ М Мт 24.31 З А СК Н Образно. лце ѹбо нбс ѹмѣете расѫждат. а ꙁнаменѣ врѣменемь не можете М Мт 16.3 З тꙑ распѧтъ нбо ѣко  кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь СЕ 4а 10 г боже ... вьсꙗвꙑ свѣтъ  тъмѫ, отъгьнавъ. сьвваѧ небо акꙑ кожѫ. ꙁътаѧ ꙁвѣꙁдꙑ небесъскꙑѧ С 179.17 2. В християнството — жилището, обиталището на Бога и ангелите ꙇ се трѫсъ бꙑстъ вел. анћл бо гнь съшедъ с нбсе М Мт 28.2 З А СК а о дьн томь  о асѣ нктоже не вѣстъ. н анћл же сѫтъ на нбсхъ. н снъ тъкъмо отецъ М Мк 13.32 З ꙇ въꙁърѣвъ на нбо въꙁдъхнѫ. ꙇ гла емѹ еѱѱата. еже естъ раꙁвръꙁ сѧ М Мк 7.34 З А СК Б грѧдꙑ съ вꙑше надъ вьсѣм естъ ... грѧдꙑ съ нбсе надъ вьсѣм естъ М Йо 3.31 А О ѣко тако радостъ бѫдетъ на нбсе. о едномъ грѣшънцѣ каѭшт сѧ М Лк 15.7 З въ вѣкъ гі слово твое прѣбꙑваетъ на нбс СП 118.89 къ тебѣ вьꙁвѣсъ о мої жвѫштюемѹ на нбс СП 122.1 ѡе нашъ ꙇже ес на нбс(ехъ) (вм. нбсе(хъ), Нахтигал, с. 341, бел. под линия) СС 1b 18 гі. прꙁьр съ нбс ꙇ вжд. ꙇ посѣт внограда своего СЕ 11b 10 сѹгоѹбо дьнесь прішестіе гне ... сѹгобо. къ комъ посѣштенье отъ небесе на ꙁем К 13а 1 на н҄ѫже ꙁаповѣдь вьꙁраѧ блаженꙑ. на небо мѣаше ѹмъ. вдѣт желаѧ славѫ господьн҄ѫ С 253.13 стъ бо богъ на небесехъ С 535.13 простьръше же рѫкꙑ на небо ст мѫенц. рѣшꙙ ... прꙁьр боже  помоꙁ рабомъ свомъ С 178.8  вьꙁде на небеса  сѣде одеснѫѭ отꙿца С 11.25 В християнството — задгробният живот на праведниците, раят. аште хощеш съвръшенъ бꙑт. ꙇд продаждъ мѣне твое ... ꙇ мѣт маш съкровште на небсе М Мт 19.21 ЗI, А. Срв. Мк 10.21 М, З;Лк 18.22 М З А СК Образно. сповѣдѧтъ нбса юдеса твоѣ Е 37б 9 Срв. СП88.6 ї въꙁвѣстѩтъ нбса правьдѫ его. ѣко бъ сѫді естъ СП 49.6 3. Прен. Господ, Бог въставъ дѫ къ отцю моемѹ. ꙇ рекѫ емѹ отъе съгрѣшхъ на небо  прѣдъ тобоѭ М Лк 15.18 З, А, СК.Срв. Лк 15.21 М З А СК кръщене оаново отъ кѫдѣ бѣ. съ нбсе л л отъ лвкъ М Мт21.25 ЗI. Срв. Мк 11.30 М, З;Лк 20.4 М З нъ обае пон҄еже поѹштен покаꙁашꙙ.  на польꙁѫ обьштѫѭ вьсе творшꙙ. того рад небо прѧшꙙ С 379.1 съ небесе οὐρανόϑεν От небето  аб молтвѫ сътворвъшѹ мѹ. съніде огн҄ь съ небесе.  пожьже храма С 22.12 тъ по обꙑаю. съ небесе бож гласъ слꙑшавъ. велꙙште сьнт ꙁъ пѹстꙑнꙙ С 191.5 М З А СК Б О Н Е СП СС СЕ К С Гр οὐρανός τά οὐράνια τά ὕψιστα Нвб небо остар поет ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА небе ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА небеса мн поет ОА Дюв НГер БТР АР