Исторически речник
мощI  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
мощмогѫ, могѹможешможетъ, можеть, можетможемъ, можемь, можем, можемоможете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
могѫтъ, могѹтъ, могѫть, могѹть, могѫт, могѹтможевѣможетаможетемоꙃ, моꙁмоꙃ, моꙁ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
моꙃѣмъ, моꙁѣмъ, моꙃѣмь, моꙁѣмь, моꙃѣм, моꙁѣммоꙃѣте, моꙁѣтемоꙃѣвѣ, моꙁѣвѣмоꙃѣта, моꙁѣтамогъ, могохъ, могь, могохь, могохможе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
можемогомъ, могохомъ, могомь, могохомь, могохомможете, могостемогѫ, могошѧ, могошѫ, могоша, могошемоговѣ, могоховѣможета, могоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
можете, могостеможаахъ, можахъ, можаахь, можахь, можаах, можахможааше, можашеможааше, можашеможаахомъ, можахомъ, можаахомь, можахомь, можаахом, можахомможаашете, можашете, можаасте, можасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
можаахѫ, можахѫ, можаахѹ, можахѹможааховѣ, можаховѣможаашета, можашета, можааста, можастаможаашете, можашете, можаасте, можасте
мощ -могѫ -можеш несв 1. Мога, в състояние съм да направя нещо, по силите ми е ꙇ се прокаженъ прстѫпь. кланѣше сѧ емѹ гла. г аште хощеш можеш мѧ щстт М Мт 8.2 З А СК нкꙑ же рабъ не можетъ дъвѣма гьма работат М Лк 16.13 З А СК такожде  архере рѫгаѭште сѧ съ кънжънкꙑ. дрѹгъ къ дрѹгѹ глаахѫ. ꙇнꙑ съпасе. ал себе не можетъ съпаст М Мк 15.31 З А СК глѭ бо вамъ. ѣко можетъ бъ отъ каменѣ сего. вьꙁдвгнѫт ѧда авраамѹ М Лк 3.8 З А СК лко бо можааше сътвор мьнѣ акꙑ  хотѣ. же ѹбо могѫ аꙁъ тебѣ то сътворѫ С 152.25—26, 27 2. Имам сила, могъщество, власт вьсѣꙿскꙑ сꙙ вьсѣмъ покаꙁааше мошт С 276.26 могꙑ ἰσχύων Могъщ вь семь бо обрѣтамъ.  жтꙗ велко въꙁдръжань ...  покаанꙗ слѫ. толко могѫштѫ. ѹ ловѣколюбвааго ба С 514.1 ра ..... положхьмь тажде могѫшть МЛ В 20 3. Като спомагателен глагол за образуване на отрицателно повелително наклонение не моꙁ ѹбо нктоже ꙁъла ѹма мѣт вь себѣ. нъ остмъ срьдьце С 421.21 не прѣдадте глагол҄ꙙ юност вашеѧ. н моꙁѣте ꙁмѣнт беꙁъврѣменьноѭ съмрьтѭ С 86.29—30 не моꙁ мене оставт бес памꙙт въ херсоньстѣ градѣ С 539.8—9 4. могѫ ф како могѫ аꙁъ сътворт непрꙗꙁнно се дѣло С 366.7 како аꙁъ могѫ ребро го прокѹдт С 366.18—19 лко сла можетъ κατὰ δύναμιν Според силата, според възможностите да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧъве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ. да сто съблюдеш срце. отъ сквръненъ помꙑшлене. дѣѣнѣ. елко сла можетъ. пощене тръпѣне СЕ 92а 5—6 не мощ ἀδυνατέω Не мога дѣѣш л аште сьде сꙑ не можеш ожвт мрьтвааго С 313.30 како нꙑнꙗ самꙿ не можеш отъвалт камꙑка С 316.21 М З А СК Б Е СП СЕ К С ЗЛ Х МЛ Гр δύναμαι ἰσχύω ἔχω ἴσον ἔχω δυνατόν + инф. φέρω ἐπαρκέω χωρέω τολιμάω ὑπομένω ἀνέχομαι Нвб мога ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА