Исторически речник
месꙗ  
месꙗ -ѩ м. ЛИ Месия — в юдаизма идеалният цар на есхатологическите времена, ’помазаник божи’ [Бит 49.10; Дан 9.20, 25; Аг 2.7; Мал 3.1]. В християнството преосмисленият и преобразуваният образ на Месията е Исус Христос, пратен от Бога да спаси човечеството гла емѹ жена. вѣмь ѣко месѣ прдетъ рекомꙑ хъ М Йо 4.25 З А обрѣтомъ месѭ. еже естъ съкаꙁаемо хъ М Йо 1.42 Придеть месиꙗ рекомꙑи хⷭ҇ъ. и проее. КП Учит. 26d изведъшеи тѧ изъ ѫпьта а присѣтивъшааго ꙗ месиѫ! (вм. моисѫ). СС 161в хьⷭ, їсьⷭ. любы. трⷪца, пастирь. панд̋икраторь. а̇гыѡⷭ. мѫдроⷭ, сила. прьворожеⷣнии̇. ѡ̇браꙁь, глⷡа. пастирь. їсьⷭ, вѣьнїи̇. є̇диность. месиа̇. и̇ꙁыѡⷭ. параклить. Берл сб 10.16 Изч М З А Гр Μεσσίας евр. māšîjah, арам. měšîj̣ha ’помазаник’. Срв. гр. Μεσσίας месѣ месіа Нвб месия ОА ВА БТР АР