Исторически речник
людь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
------
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
--людь, людлюдь, люд, люделюдьмъ, людемъ, людьмь, людемьлюд
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
людьмлюдьхъ, людехъ, людьхь, людехь---
людь - м мн 1. Множество от хора, люде ꙇдѣаше же въ слѣдъ его мъногъ народъ люд. мѫж  женꙑ М Лк 23.27 З ютро же пакꙑ прде въ црквъ. ꙇ вьс людье дѣахѫ кь немѹ. ꙇ сѣдъ ѹааше ѩ М Йо 8.2 З наѧтъ же къ людемь глт пртъѫ сѭ М Лк 20.9 З покорі люд намъ. ї ѩꙁꙑкꙑ подъ ногꙑ нашѩ СП 46.4 2. Жители люде етѡпъстї  с (б) бшѧ тѹ Е 27а 5 слꙑшавъше сауръска града люд. ꙗко мѫтъ вовода стааго конона. въскорѣ събьравъ сꙙ многъ народъ въ орѫжї подошꙙ на н҄ь С 50.26 Юдейският народ. гне естъ спнье.  на людехъ твоіхъ блгословещвенье твое СП 3.9 къто дастъ отъ сіона спе іслю. егда въꙁвратітъ гь плѣнъ людеі своіхъ. въꙁдрадѹетъ сѩ іѣковъ і въꙁвеселітъ сѩ іль СП 13.7 3. Обикновените хора, противопоставени на висшите светски и духовни лица платъ же соꙁъвавъ архереѩ  кънѧꙁѧ  люд М Лк 23.13 З гъ повѣстъ въ кнгахъ. людемъ  кнѧꙃемъ смъ бвшм въ немъ. ѣко веселѧщмъ сѧ въсѣмъ Е 27а 10—11 Миряните, богомолците.  въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ. рекѫтъ люде въс. р҃ крат г помлю Е 31а 8  поклоньшемъ сѧ всѣⷨ҇. людеⷨ҇ на колѣнѹ. рееⷮ҇ дⷺ҇ СЕ 61b 1 съ вꙿсѣмъ клросомъ  людьм прѣподобьнꙑ бжї сттел҄ь. ѧ сꙙ о молтвѣ ꙗже къ ловѣкѹ бжю аковѹ С 530.16 людь сво ὁ λαὸς αὑτοῦ Своите хора, приближените то рекъ ꙁде вънъ града съ людьм свом С 200.22—23 нов людь ὁ νέος λαός Новопокръстените люде дьнесь жрѣбꙙ готовамо стъ. бесловесьнꙑхъ странъ. прьво несловесъно въꙁбѹꙗн. на покаꙁан покореню. же отъ странъ нов люд С 321.28 М З А СК Б О Е СП СЕ К С Гр λαός λαοί ὄχλος ἔϑνος οἰκήτορες люд люде люде Нвб людие, людье остар ВА НГер ЕтМл ДА люде ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА люге диал ДА