Исторически речник
крьстъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
крьстъ, крьстькрьстакрьстѹ, крьстовкрьстъ, крьстькрьстакрьстомь, крьстомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
крьстѣкрьстекрьст, крьстовекрьстъ, крьсть, крьстовъ, крьстовькрьстомъ, крьстомь, крьстовомъ, крьстовомькрьстꙑ, крьстовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
крьстꙑ, крьстовꙑ, крьстъмкрьстѣхъ, крьстѣхь, крьстохъ, крьстохь, крьстовохъ, крьстовохькрьстакрьстѹкрьстома
крьстъ -а м 1. Кръст за разпъване ꙁадѣшѧ емѹ крстъ ност по сѣ М Лк 23.26 З крстѹ твоемѹ покланѣемъ сѧ Е 32б 15 ꙇюдѣі же ѹбо інꙑ внꙑ оставльше. на кръстъ сѧ ѹстръмішѧ К 11а 8 Кръст, като символ на християнството. нъ дѣволъ въꙁьмъ крьстꙙ (погр. вм. крьста, Север., с. 400, бел. под линия) скѹшен сътвор С 400.30 прьвѣ вьерашьнꙗаго владꙑка на крьстѣ бѣаше С 495.11 Образно вꙑ красѹте сꙙ ꙁлатомъ. аꙁъ же крьстомъ С 19.22 днⷭе беꙁь ѡ̇ц͠а сн͠ь | роди сѧ ⸱ и̇ всѣ тварь дари є̇моу | приносить ⸱ ꙁемлѣ ꙗ̇сли ⸱ каме|ни̇ делꙿвы каменꙿни̇ ... дрѣво , крьста ⸱ кртⷭь | раꙁбои̇ныка Златоуст 43б Кѡнстандинь црь сь мтриѫ Еленоѫ, иꙁнесъ иꙁ бѹкѹ ꙁемною животворивыи кръстъ гнь Бел. 56.1 Того рад пргвоꙁд сѧ на крьстѣ  жль  оцьта въкѹс• да горькаего въкѹса ꙁбавтъ нꙑ КО пасх. Кръст, като символ на християнството. ꙇ егоже слъньце не можаше оулоучіти • крстъ въсьѣвъ просвѣти Сл. Вел. пет. 2. ꙇ же не прметъ крста своего  въ слѣдъ мене грѧдетъ М Мт 10.38 З А СК Прен. Страдание, мъчение за християнската вяра 3. Прен. Опора, основа. Вь врѣме же ѡно прѣклонить Господь Богь вседрьжитель невьдрьжимоую іарость свою и страш'ноую сїлоу крѣпости своѥѥ • простреть роукоу свою на градь сїи • и вьсхытить его крѣпостыю •и срьпомь сїлы своѥ подсѣчеть крьсть їже под градомь • и повелить водамь • їже оть вѣка носеть его • пожрѣти его Епиф. 4. Кръст, свещена утвар. И вьсхытить всакы сьсоудь оть всакого храма • И сьбереть все ѡбразы светыихь • и чьстьныѥ крсты • и светаꙗ еуангелиꙗ и все апостолы • и всакыѥ писаныѥ книгы како любо писаноѥ доуховно полагаѥмоѥ • и сьтворить гомрадоу/!/ великоу • и положить имать ѡгнь • и пожежеть вса Епиф. съ кръстꙑ λιτανεύοντες С пеене на литании да стꙑ тъ еппъ. вьсемѹ клросѹ свомѹ повелѣ събьрат сꙙ на сьповѣдан ꙗвьньꙗ того.  съ кръстꙑ къ пештерѣ то. деже къ божї жветъ т С 529.23 сторя крьсть Прекръстя се. и като ѧ́ видѣ́ Сты́й дими́трïе. Стори́ кр҇ⷭть на се́бѣ си́, и реⷱ҇:́ Въ и́ме хво дето́ е ре́кⸯль на́мь, да настъ́паме на змḯе и на скорⸯпíе и на сичка си́ла вра́жïѧ Тр. дам. 121 вж <Дума от речника> М З А СК Б Е СЕ СС ТФ К С И СН Тр. дам. КО пасх. Златоуст Епиф. Бел. Сл. Вел. пет. Гр σταυρός τὸ ξύλον τοῦ σταυροῦ Χριστός кръстъ крестъ Нвб кръст ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Срв Кръст МИ Кръстати дуб МИ Кръстевци МИ Кръстанива махала МИ Кръстинци МИ Кръстино трълище МИ ЙЗах,Кюст.кр Кръсто МИ Кръстачка МИ Кръстато дърво МИ ЙЗах,Кюст Кръстец МИ Крсто чешме МИ Мл,МНСрМ Кръстеви лиляци МИ Кръстопът МИ ИД,МНЛом Кърс МИ ГХ,МИМ Кръста МИ Кръстатия връляк МИ Кръстатия цер МИ ЙЗ,МИПан Кръстопакя МИ ЙЗ,МИПир Кръстец МИ СНМБ Кръстьо ЛИ Кръстев ФИ Кръстан ЛИ Кръстанов ФИ Кръстина ЛИ СтИл,РЛФИ