Исторически речник
каꙗт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
каꙗт сѧкаѭ, каѫ, каѧ, каюкаш, каш, каашкатъ, каетъ, каатъ, кать, каеть, каать, кат, кает, кааткамъ, каемъ, каамъ, камь, каемь, каамь, кам, каем, каам, камо, каемо, каамокате, каете, каате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
каѭтъ, каѫтъ, каѧтъ, каютъ, каѭть, каѫть, каѧть, кають, каѭт, каѫт, каѧт, каюткавѣ, каевѣ, каавѣката, каета, каатакате, каете, каатекака
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
камъ, камь, камкатекавѣкатакаꙗхъ, каꙗхь, каꙗх, каѧхъ, каѧхь, каѧхкаꙗ, каѧ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
каꙗ, каѧкаꙗхомъ, каꙗхомь, каꙗхом, каꙗхмꙑ, каѧхомъ, каѧхомь, каѧхомкаꙗсте, каѧстекаꙗшѧ, каꙗшѫ, каꙗша, каꙗше, каꙗхѫ, каѧшакаꙗховѣ, каѧховѣкаꙗста, каѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
каꙗсте, каѧстекаꙗахъ, каѣахъ, каꙗхъ, каахъ, каꙗахь, каѣахь, каꙗхь, каахь, каꙗах, каѣах, каꙗх, каах, каѧхъ, каѧхь, каѧхкаꙗаше, каѣаше, каꙗше, кааше, каѧшекаꙗаше, каѣаше, каꙗше, кааше, каѧшекаꙗахомъ, каѣахомъ, каꙗхомъ, каахомъ, каꙗахомь, каѣахомь, каꙗхомь, каахомь, каꙗахом, каѣахом, каꙗхом, каахом, каѧхомъ, каѧхомь, каѧхомкаꙗашете, каѣашете, каꙗшете, каашете, каꙗасте, каѣасте, каꙗсте, каасте, каѧшете, каѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
каꙗахѫ, каѣахѫ, каꙗхѫ, каахѫ, каꙗахѹ, каѣахѹ, каꙗхѹ, каахѹ, каѧхѹкаꙗаховѣ, каѣаховѣ, каꙗховѣ, кааховѣ, каѧховѣкаꙗашета, каѣашета, каꙗшета, каашета, каꙗаста, каѣаста, каꙗста, кааста, каѧшета, каѧстакаꙗашете, каѣашете, каꙗшете, каашете, каꙗасте, каѣасте, каꙗсте, каасте, каѧшете, каѧсте
каꙗт сѧ -каѭ сѧ -каш сѧ несв 1. Кая се, разкайвам се, покайвам се, изповядвам вината си. кате сѧ  вѣрѹте въ евнћле М Мк 1.15  седморцеѭ дьнемь обраттъ сѧ глѧ каѭ сѧ. отъпѹст емѹ М Лк 17.4 З А покаанемь премъ. тꙑ самъ раба твоего сего. каѭща сѧ о свохъ прѣгрѣшеньхъ СЕ 75b 13  текꙿше въ црькъвь хвѫ каꙗхѫ сꙙ славꙙште ба С 4.2 ѹвѣдѣвъ тебе бже (!) мо. каѭ сѧ вьсеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ Р VII 4.25 Съжалявам за нещо. тꙑ бо ес бъ каѭщхъ сѧ. каѩ сѧ о вꙿсѣхъ прѣгрѣшеньхъ нашхъ СЕ 75b 22  аште съгрѣшть тебѣ братъ тво• ꙁапрѣт емѹ•  аште покаеть сѧ• то прост •  аште седмкратꙑ дньмь обрать сѧ къ тебѣ глѧ каѭ сѧ• отъдаждь емѹ га рад ПА 150а дрѹ́гьіи, поⷣвиꙃает сѧ ѹбѡ не рещи ѿнѫⷣ зло̏• скръби́т же, ꙗ͗ко досажⷣение приѫтъ• ѡ͗бае, нѫ зазирає͗ть себѣ ꙗ͗ко скръбитъ• и͗ кает сѧ ѡ͗ сѐмъ Дор. 256а сн҃ꙋ ако те (к)то срѣте(т) и ре(ч) ти что · то сь вьз(д)рьжанїе ѿговори емꙋ · на праснь бо чл҃кь брьзо ре(ч)ть а после кает (с)е Аджар. 2. Прич. сег. деят. като същ. каѩ сѧ м ὁ μετανοῶν Каещият се, разкайващият се тꙑ бо ес бъ каѭщхъ сѧ СЕ 75b 21—22 ꙇ грѣшънкꙑ на покаане. ꙇ каѭштѧѩ сѧ съꙁꙑваѩ. тꙑ прім покаане СЕ 74a 13—14 поѹааше каѭштꙙѧ сꙙ глагол҄ꙙ С 109.10 горе не каѭштмъ сꙙ доньдеже мѫтъ врѣмꙙ С 168.13 М З А СК СЕ С Р Г ПА Дор. Аджар. Гр μετανοέω μεταμέλομαι κόπτομαι ἐμαυτόν Нвб кая се ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР МлБТР ДА