Исторически речник
сѣщ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сѣщсѣкѫ, сѣкѹсѣешсѣетъ, сѣеть, сѣетсѣемъ, сѣемь, сѣем, сѣемосѣете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сѣкѫтъ, сѣкѹтъ, сѣкѫть, сѣкѹть, сѣкѫт, сѣкѹтсѣевѣсѣетасѣетесѣцсѣц
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сѣцѣмъ, сѣцѣмь, сѣцѣмсѣцѣтесѣцѣвѣсѣцѣтасѣхъ, сѣкохъ, сѣхь, сѣкохь, сѣх, сѣкохсѣе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сѣесѣхомъ, сѣкохомъ, сѣхомь, сѣкохомь, сѣхом, сѣкохом, сѣкохмꙑсѣсте, сѣкостесѣшѧ, сѣкошѧ, сѣшѫ, сѣкошѫ, сѣша, сѣкоша, сѣше, сѣкоше, сѣкохѫсѣховѣ, сѣкоховѣсѣста, сѣкоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сѣсте, сѣкостесѣахъ, сѣахь, сѣахсѣашесѣашесѣахомъ, сѣахомь, сѣахомсѣашете, сѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
сѣахѫ, сѣахѹсѣаховѣсѣашета, сѣастасѣашете, сѣасте
сѣщ -сѣкѫ -сѣеш св 1. Изсека, издялам, изработя чрез сечене полож е въ новѣмь своемь гробѣ. ꙇже сѣе въ камен М Мт 27.60 З А вълож въ гробъ. ꙇже бѣ сѣенъ отъ камене М Мк 15.46 З А полож е въ гробѣ сѣенѣ М Лк 23.53 З 2. Посека, съсека, убия врагꙑ моѩ тꙑ ... прведѣте сѣмо. і ісѣцѣте ѩ прѣдъ мъноѭ М Лк 19.27 З гда бѣаше вдѣт акꙑ класꙑ ꙁьрѣлꙑ младенштꙙ. днѣмъ желѣꙁомъ сѣенꙑ лежꙙштꙙ С 397.6 прведѣте м сѣмо мѫжꙙ жестокꙑ. отъ еѳіѡпьскꙑѧ странꙑ. съ ме да сѣкѫтꙿ  проꙙѧ С 62.10 по съконьан же хръстова мѫенка. тѹ аб по дꙿномѹ когождо хъ сѣкошꙙ С 64.29 сѣщ меемь ἀποκεφαλίζω Обезглавя кнꙙꙁъ ... повелѣ меемъ сѣшт свꙙтꙑѧ С 180.25—26 Изч М З А С Гр λατομέω κατασφάζω ἀποτέμνω ꙇсѣщ ісѣщ Нвб изсека ОА ВА НТ АК Бот НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА