Исторически речник
стѣкат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
стѣкатстѣкаѭ, стѣкаѫ, стѣкаѧ, стѣкаюстѣкаш, стѣкаеш, стѣкаашстѣкатъ, стѣкаетъ, стѣкаатъ, стѣкать, стѣкаеть, стѣкаать, стѣкат, стѣкает, стѣкаатстѣкамъ, стѣкаемъ, стѣкаамъ, стѣкамь, стѣкаемь, стѣкаамь, стѣкам, стѣкаем, стѣкаам, стѣкамо, стѣкаемо, стѣкаамостѣкате, стѣкаете, стѣкаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
стѣкаѭтъ, стѣкаѫтъ, стѣкаѧтъ, стѣкаютъ, стѣкаѭть, стѣкаѫть, стѣкаѧть, стѣкають, стѣкаѭт, стѣкаѫт, стѣкаѧт, стѣкаютстѣкавѣ, стѣкаевѣ, стѣкаавѣстѣката, стѣкаета, стѣкаатастѣкате, стѣкаете, стѣкаатестѣкастѣка
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
стѣкамъ, стѣкамь, стѣкамстѣкатестѣкавѣстѣкатастѣкахъ, стѣкахь, стѣкахстѣка
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
стѣкастѣкахомъ, стѣкахомь, стѣкахом, стѣкахмꙑстѣкастестѣкашѧ, стѣкашѫ, стѣкаша, стѣкаше, стѣкахѫстѣкаховѣстѣкаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
стѣкастестѣкаахъ, стѣкахъ, стѣкаахь, стѣкахь, стѣкаах, стѣкахстѣкааше, стѣкашестѣкааше, стѣкашестѣкаахомъ, стѣкахомъ, стѣкаахомь, стѣкахомь, стѣкаахом, стѣкахомстѣкаашете, стѣкашете, стѣкаасте, стѣкасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
стѣкаахѫ, стѣкахѫ, стѣкаахѹ, стѣкахѹстѣкааховѣ, стѣкаховѣстѣкаашета, стѣкашета, стѣкааста, стѣкастастѣкаашете, стѣкашете, стѣкаасте, стѣкасте
стѣкат -стѣкаѭ -стѣкаш несв 1. Извирам, изтичам [образно] радѹ сѧ благодѣтьнаа стаа брце дѣво. тобоѭ бо намъ стѣкаѭтъ лѹьшаа СЕ 85а 25—26 женоѭ въꙁдрасте ꙁъло.  женоѭ стѣкаѭтъ лѹьшаꙗ С 251.7 2. Изтичам докрай, изчерпвам се, преставам да тека прснотекꙑ. ꙇ не стѣкаѩ. жвѧ. ꙇ свѣтелъ ꙇстоьнкъ. сѫщ СЕ 63а 17—18 Изч СЕ С Гр πηγάζω βρύω Нвб Срв изтичам, изтека ОА ВА НТ АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА