Исторически речник
спѹстт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
спѹсттспѹщѫ, спѹщѹспѹстшспѹсттъ, спѹстть, спѹсттспѹстмъ, спѹстмь, спѹстм, спѹстмоспѹстте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
спѹстѧтъ, спѹстѧть, спѹстѧтспѹствѣспѹсттаспѹсттеспѹстспѹст
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
спѹстмъ, спѹстмь, спѹстмспѹсттеспѹствѣспѹсттаспѹстхъ, спѹстхь, спѹстхспѹст
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
спѹстспѹстхомъ, спѹстхомь, спѹстхом, спѹстхмꙑспѹстстеспѹстшѧ, спѹстшѫ, спѹстша, спѹстше, спѹстхѫспѹстховѣспѹстста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
спѹстстеспѹщаахъ, спѹстѣхъ, спѹщаахь, спѹстѣхь, спѹщаах, спѹстѣхспѹщааше, спѹстѣшеспѹщааше, спѹстѣшеспѹщаахомъ, спѹстѣхомъ, спѹщаахомь, спѹстѣхомь, спѹщаахом, спѹстѣхомспѹщаашете, спѹстѣшете, спѹщаасте, спѹстѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
спѹщаахѫ, спѹстѣхѫ, спѹщаахѹ, спѹстѣхѹспѹщааховѣ, спѹстѣховѣспѹщаашета, спѹстѣшета, спѹщааста, спѹстѣстаспѹщаашете, спѹстѣшете, спѹщаасте, спѹстѣсте
спѹстт -спѹщѫ -спѹстш св 1. Изпратя някого някъде съкаж м кого ловѣка съгрѣшвꙿша.  въ тьмнцѫ ... въвръженѹ бꙑвъшѹ старѣшноѭ.  хотꙙштаа его л камо спѹстт. л въ кѫѭ мѫкѫ прѣдат С 361.15 Изпратя, издам [заповед, нареждане и под.].  ꙁаповѣдь пѹст ꙗкоже не сповѣдаѭштѹѹмѹ оца  сна  стааго дха. ꙁълѣ ꙁълѹ жꙁнь погѹбт ... тѣмь тако богоьствѣ спѹштеномъ. о ставьн крьстꙗнꙿстѣ гон҄ен. ѹвѣдѣвшемъ вѣрънꙑмъ херсонꙗнемъ таково повелѣнь богоьствааго црѣ. посълашѧ к н҄емѹ сълꙑ С 539.21 2. Пусна, освободя някого или нещо въ работѫ проданъ бꙑстъ їосіфъ. посъла црѣ і раꙁдрѣш . кънѩѕѣ людемъ спѹсті і СП 104.20 прставꙿн҄къ нѣкоторꙑ бѣ тѹ дръжꙙ повньнааго. аште не повелѣно м бѫдетъ рее не спѹщѫ С 310.22 жьдѫ жꙁн да спѹштѫ дѹшѫ. лаꙁаре ꙁлѣꙁ вънъ С 310.26—27 3. Пролея, оставя да потече [сълзи, кръв и под.] ѹбо сѧ ... прободенааго на крстѣ копемь. ꙇ спѹщьшааго ѣꙁвоѭ водѫ  кръвь СЕ 50b 20—21 по стнѣ мат мѫена. не спѹст бо сльꙁѫ немоштьнѫѭ. н ꙁвѣштала ньсоже С 96.9 а крьсть отъ нꙿего напаꙗмъ бѣаше. боденъ бо лѫштеѭ вь ребра. кръвь  водѫ спѹст С 354.2 4. Изпусна, издам [глас], проговоря; извикам како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ. како ѩꙁꙑкъ подвіжа К 4а 20 ѡле блажен ѧꙁꙑц. лко хъ стꙑ тъ гласъ спѹстшꙙ. же въꙁдѹхъ прмъ свꙙштенъ бꙑстъ С 86.6 толко же мꙋ ꙁъла нанесъшѹ н дꙿного гласа спꙋст С 153.4—5 спѹстт дѹхъ ἀφίημι τὸ πνεῦμα Изпусна последен дъх, издъхна, умра ісъ же въꙁъпвъ глсмъ въльемь спѹст дхъ М Мт 27.50 З А СК М З А СК СП СЕ К С Гр ἀφίημι ἀπολύω ἐκπέμπω παραπέμπω ἐκπηδάω спꙋстт ꙇспѹстт іспѹстт Нвб изпустя, изпустям диал ДА изпусна, изпускам ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА