Исторически речник
спаст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
спастспадѫ, спадѹспадешспадетъ, спадеть, спадетспадемъ, спадемь, спадем, спадемоспадете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
спадѫтъ, спадѹтъ, спадѫть, спадѹть, спадѫт, спадѹтспадевѣспадетаспадетеспадспад
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
спадѣмъ, спадѣмь, спадѣмспадѣтеспадѣвѣспадѣтаспадъ, спадохъ, спадь, спадохь, спадохспаде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
спадеспадомъ, спадохомъ, спадомь, спадохомь, спадохом, спадохмꙑспадете, спадостеспадѫ, спадошѧ, спадошѫ, спадоша, спадоше, спадохѫспадовѣ, спадоховѣспадета, спадоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
спадете, спадостеспадѣахъ, спадѣахь, спадѣахспадѣашеспадѣашеспадѣахомъ, спадѣахомь, спадѣахомспадѣашете, спадѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
спадѣахѫ, спадѣахѹспадѣаховѣспадѣашета, спадѣастаспадѣашете, спадѣасте
спаст -спадѫ -спадеш св 1. Изпадна, падна от някъде ѕвѣꙁдꙑ ꙇспадѫтъ съ небсе З Мт 24.29 2. Отпадна, изляза от състава на нещо, загубя връзката си с нещо раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего.  вдте отъкѫдѹ спадосте.  кꙿде падосте сꙙ. цѣсарьство небесъно оставвъше С 107.24—25 слꙑша адама ота домꙋ спадъша С 429.23 дьнесь ꙁаповѣд прѧ самовластънъѩ. дьнесь спаде с породꙑ С 429.15 ꙁаѹтра рее въсходꙙ їс. добро же въсходꙙ. да наꙁнаменѹтъ. ꙗко  пророкъ (!) спадъшааго адама. пакꙑ пршъдъ господь нашь на то жде мѣсто въсходꙙ грꙙдѣѣше С 349.19 тъгда шъдъ днъ отъ двою на десꙙте. юда скаротнъ. вдш л отъ колка мѣста спаде С 410.8 Изч З С Гр ἐκπίπτω πίπτω. Вар. ꙇспаст Нвб Срв изпадна ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА