Histdict - инъ
Исторически речник
нъ  
нъ -на -но местоим прил I. В собственоместоименна функция: 1. Друг ꙇоанъ же слꙑшавъ въ ѫꙁлщ дѣла хва. посълавъ ѹенкꙑ свом рее емѹ. тꙑ л ес грѧдꙑ. л ного аемъ М Мт 11.3 З,А. Срв. Лк 7.19 М З ꙇ рее емѹ кънжънкъ добрѣ ѹтелю въ ꙇстнѫ рее. ѣко еднъ естъ. ꙇ нѣстъ ного раꙁвѣ его М Мк 12.32 З А отъвѣшта (е)емѹ с о себѣ л тꙑ глеш се. л н тебѣ рѣшѧ о мьнѣ М Йо 18.34 З А СК аще бо нѣмъ нѣсмъ апⷪ҇стлъ. нѫ ѹбо вамъ есмъ. пеатъ моемѹ апостлствѹ вꙑ есте о г Е 4а 1 бѫдѫ днье его малі.  еппъство его прѣімі нъ СП 108.8 хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ ...  колюбе неꙁдреенꙿно.  црство  номѹ не оставмо СЕ 58а 14 еліка сіла ска естъ. да бѫдеші мірѹ ходатаі. ꙇ себѣ.  інѣмъ. сего бо раді. і сна біⷤ҇ѣ наріцаетъ. міротворьца К 9а 37 антоннъ глагола. бѹꙗ словеса глагол҄еш.  блꙙд многꙑ. како ѹбо не могꙑ помошт себѣ нѣмъ можетъ помошт С 155.23 2. Едни, някои [с предлог отъ при отделяне на няколко лица от останалите] ні же отъ стоѧщхъ тꙋ слꙑшавъше. глахѫ. ꙗко лѭ ꙁоветъ СК Мт 27.47 н же отъ нхъ. хотѣхѫ ѧт і. нъ нктоже не въꙁлож на нь рѫкꙋ СК Йо 7.44 н же отъ нхъ рѣш. не можаше л сь отврьꙁꙑ о слѣпьцю. створт да і съ не ѹмретъ СК Йо 11.37 II. Като прил. 1. Друг, не този, не същият ꙇнѫ пртъѫ прѣдълож мъ М Мт 13.24 З егда же ѹбо прдетъ гнь внограда. ъто сътвортъ дѣлателемъ тѣмъ. ꙁълꙑ ꙁълѣ погѹбтъ ѩ.  вноградъ прѣдастъ нѣмъ дѣлателемъ М Мт 21.41 ЗI А СК Б ꙇ отъпѹштьше народъ. поѩсѧ  ѣкоже бѣ въ лад. ꙇ нꙑ же ладѩ бѣахѫ съ нмь М Мк 4.36 З ꙇ нꙑ овъцѧ мамъ. ѩже не сѫтъ отъ двора сего М Йо 10.16 З А подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе. ꙇ ꙁврѣшт е вонъ. ꙇ нъ съсѫдъ стъ омꙑт. вьнѫтрьѭдѹ  вьнѣѭдѹ СЕ 19b 3 ѹбо сѧ бѣж. не въꙁврат сѧ. н еднъ. н съ нѣм. ꙁълꙑм дхꙑ. нестꙑм СЕ 55а 1 аще кꙿто раꙁбо сътворⷮ҇ ... ꙇ҃ лⷮ҇ѣ да покаетꙿ сѧ. въ но област. тол потомь да прѩⷮ҇ бѫдеⷮ҇ въ свое отество СЕ 102а 9 ѡ клеветьне. мрьтвьца іного не вдші. поклоні сѧ ѹбо въскръсъшюмѹ ... ꙇ гѣ поꙁнаі К 12а 10—11 отвор ꙁвѣрокръмьнкъ пакꙑ.  ꙁде нъ львъ  прпаде. къ ногама стааго С 166.28—29 ꙁане аꙁъ смъ господь богъ вашъ. спръва сꙑ  до коньца прѣбꙑваѧ.  нѣстъ ного бога раꙁвѣ мене С 263.2 2. Инакъв, различен вьскрьсъ же съ ... ѣв сѧ прѣжде мар магдалн ... по схъ же дьвѣма отъ нхъ грѧдѫштема. ѣв сѧ нѣмь обраꙁомь. ꙇдѫщема на село М Мк 16.12 З А ꙇ бꙑстъ егда молѣаше сѧ вдѣне лца его но М Лк 9.29 З брⷮ҇а. помнте гѹменꙑ вашѧ ... въ на ѹеннѣ (!) странъна раꙁлнаꙗ. не прѣлагате сѧ Е 33б 12  прѣідѫ отъ ѩꙁꙑка вь ѩꙁꙑкъ.  отъ цръства вь люді інꙑ СП 104.13 бже ... на вꙿсѣхъ мѣстѣхъ справ ꙇмъ пѫть. л по ꙁем. л по морю. л по блатомъ. л по рѣкамъ. л нѣмь обраꙁомь кꙑмь пѫть творѧщемъ СЕ 18b 7—8 ꙇ наплъншѧ сѧ дха ста.  въꙁглашѧ нѣм ѩꙁꙑкꙑ. ꙇ прьствовашѧ СЕ 62а 12 стъі же нсї ... їного мѹ отъвѣта не дастъ. нъ тъьѭ кръстꙗнъ смъ С 47.3 рее мꙋ антон. нѣсмъ праꙁденъ аꙁъ но дѣло мамъ С 172.4 блаженꙑ ... текъ нѣмь пѫтьмь прѣдъвар цѣсара С 194.5 3. Останалият, от останалите ꙇ по схъ же ѣв гъ  ꙇнѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемь свомь. вь вьсѣкъ градъ  мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ т М Лк 10.1 З ꙇдеже  пропѧсѧ. ꙇ съ нмь на дъва. сѫдѹ  овѫдѹ. по срѣдѣ же са М Йо 19.18 З А СК (...)ꙑвъ въ(...) (сѫдю. съ) ноѫ двоѫ. ѣже (бѣ) (..) пр (...) Е 39а 3 ꙇюдѣі же ѹбо інꙑ внꙑ оставльше. на кръстъ сѧ ѹстръмішѧ К 11а 7  гда же въсташꙙ съ трепеꙁꙑ. нꙑ вьсꙙ отъпѹст блаженꙑ. а третꙗго на десꙙте ... ѧ  ꙁа рѫкѫ С 121.27 аб въскошꙙ беꙁаконьнц.  обрѣтошꙙ стааго савна съ нѣм шестѭ братѧ С 145.30 4. Следващият, който идва след този глаⷭ҇. а҃. спсї г лю(дї) своѧ. їно глаⷭ҇. ꙁ҃. цръкꙑ въ(..) Е 30а 18 глаⷭ҇. в҃. жвѫщї крстъ. н ⷪ҇гла.ⷭ҇ а҃. спс г. н.ⷪ҇ глаⷭ҇. ꙁ҃. цркꙑ въпетъ т.  поѫтъ ѧ по тр кратꙑ Е 30б 15, 16 ї отьці наші повѣдѣшѩ намъ. не ѹтаі сѩ отъ ѩдъ іхъ въ родъ їнъ. въꙁвѣштаѭште хвалꙑ гнѩ ї сілꙑ его СП 77.4 да поꙁнаетъ родъ інъ. снові родѩштеі сѩ СП 77.6 да напшѫтъ сѩ с вь родъ інъ. ї людье ꙁждем вьсхвалѩтъ гѣ СП 101.19 стⷯ҇. бѫд гі мⷧсть тв. но глⷭ҇а е҃ СЕ 97b 22 стⷯ҇. блажен. ꙇмъже осташѧ беꙁак. нъ глⷭ҇а г҃ СЕ 98а 4 глаⷭ҇. а҃... ерьмоⷭ҇. нь глаⷭ҇. ꙁ҃ ТФ А 17 5. Един, някой въ то врѣмꙙ цѣсарьствовавъшѹ маѯмꙗнѹ. прде прѣмѣньнкъ въ асꙿклпѡда мѣсто. нъ вовода менемь агрпа С 15.21 номь ꙙꙁьіцѣ красьнь то вь дрѹ МЛ В 3 III. Друго нещо, други неща васлскъ рее ...  ꙁнаменꙗ же огню ꙗже вдѣ.  їна бол҄ьш схъ сътворѫ. въ мꙙ оца  сна  стааго дха С 23.12 аште л хоштеш но повел намъ  сътвормъ С 37.19 не бѫд нктоже юдоѭ тѹ. не бѫд нктоже ꙁълъ. не бѫд нктоже мѣѧ ꙗдъ. не но въ ѹстѣхъ мѣѧ н въ ѹмѣ С 420.12 нъ ... нъ ἄλλος ... ἄλλος Един ... друг о семь бо естъ слово стовое. ѣко нъ естъ сѣѩ. ꙇ нъ естъ жьнѧ М Йо 4.37 З А дѣѣш л нѣстъ сьде отьцъ мохъ бога. дѣѣш л нъ стъ на хананестѣ ꙁем богъ. а нъ вь егуптѣ. аште  вꙑ не раꙁѹмѣте С 366.10—11 н ... ов ἄλλοι ... οἱ δέ Други ... трети мноꙁ же отъ народа слꙑшавъше слово се глахѫ се естъ въ стнѫ прⷦ҇о.  н глахѫ се естъ хс. ов глахѫ. еда отъ галлеѧ грдетъ хс СК Йо 7.41 ов ... н οἱ δέ ... ἄλλοι [δέ] Едни ... други  ръптъ мъногъ бѣ о немь. въ народѣхъ. ов глаахѫ ѣко благъ естъ. н же глаахѫ н нъ льсттъ народꙑ М Йо 7.12 З А он ... н ... дрѹꙃ οἱ δέ ... ἄλλοι ... ἄλλοι δέ Едни ... други ... трети он же отъвѣшташѧ. ов оана крсттелѣ. ꙇ н лѭ. а дрѹѕ едного отъ пркъ М Мк 8.28 З А но ньсоже οὐδέν, οὐδὲν ἄλλο, ἄλλο τι Нищо друго ніесоже іного ненавідітъ бъ ѣкоже того іже дръжітъ гнѣвъ К 9а 12 вовода же магнъ ... прѣбꙑстъ ѹсоровѣ вьс. нꙿсоже ного рад. нъ ѹбт стааго съ нсѭ же  сътвор С 47.19 н могѫтъ пробрѣст н ꙁлата н съребра. н ного ньсогоже же въ мрѹ семь С 267.26 М З А СК Б О Е СП СС СЕ ТФ К С Р ЗЛ МЛ Гр τὶς ἄλλος ἕτερος ἀλλότριος λοιπός ἐκεῖνος інъ ꙇнъ їнъ Нвб ин диал ОА НГер ЕтБАН ДА инний остар ОА НГер