Исторически речник
ꙁа  
ꙁа предл I. _%С род.%_ 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване на времето, през което се извършва нещо: на вьскрьсь же съ ꙁа ѹтра М Мк 16.9 З А моⷧ҇ наⷣ҇ трѧсомоⷨ҇ ꙁа ѹтра СЕ 49а 4 же ꙁа ѹтра въстаѭште. гда сѫетъ вно. радѹѭтъ сꙙ ꙁѣло ꙗко ѹ свохъ сѫтъ с дома лежал С 267.16 b) При означаване на причина: поради, заради ꙇ аште не бшѧ прѣкратл сѧ дьне т. не ѹбо съпсла сѧ всѣка плъть. ꙁа ꙁбъранꙑхъ же прѣкратѧтъ сѧ дьне т ЗI Мт 24.22 не бѣ нкакоже обраꙁа крьштеньꙗ ... вьс ѹбо ѹенц раꙁбѣгошꙙ сꙙ ꙁа страха юдеска С 483.11 їс же ловѣколюбьць сꙑ. хотꙙ промꙑслт ꙁа свого сътвореньꙗ С 484.2 бꙑвъ бо прьвъ лкъ. ꙁа велка ꙁапрѣштенꙗ смъ осѫжденъ бꙑвааше С 487.12  ан҄гелъ  вьсѣхъ вꙑшьн҄хъ слъ съборъ ꙁа ловѣьскааго сьпасеньꙗ вселꙙтъ сꙙ С 490.19 I. С вин. 2. За обстоятелствени отношения. При означаване на причина: поради  аще не бшѧ прѣкратл сѧ дъне т. не б ѹбо съпслсѧ вьсѣка плъть. ꙁа ꙁбъранꙑѩ же прѣкратѧтъ сѧ дьне т М Мт 24.22 А СК 3. За обектни отношения a) При означаване на лице или предмет, към който се проявява грижа, внимание: за се естъ кръвь моѣ ... пролваема ꙁа мъногꙑ М Мк 14.24 З ꙗкоже  ꙁа прклѹьшꙙѧ сꙙ мѹ пешт С 374.10 b) При означаване на цена или за размяна на един предмет с друг: за слꙑшасте ѣко реено бъⷭ҇і. око ꙁа око  ꙁѫбъ ꙁа ꙁѫбъ М Мт 5.38 З  положішѩ на мѩ ꙁъло вьꙁ добро.  нанавістъ ꙁа въꙁлюбленье мое СП 108.5 поꙁнашꙙ владꙑкѫ хса ꙁѣло.  пае поꙁнан бꙑшꙙ отъ н҄его ... просшꙙ благодѣт отъ н҄его сь небесе.  сѹгѹбь ꙁа дꙿно вьꙁꙙшꙙ С 55.3 ꙁа село мо скѹпхъ сꙙ к҄есарѹ С 106.18 пѫтьмь дѫ свѣщцѧ полагаѫ ꙁа своѧ грѣхъ БН c) При означаване обекта на действието при глаголи катопосагат, посагнѫт: за ꙇ аште жена пѹштъш мѫжа посагнетъ ꙁа нъ прѣлюбꙑ твортъ М Мк 10.12 З d) При означаване място на допиране, хващане, удар: за, по блгвенъ есі гі. бже. блгввъꙶ. жрътвѫ аврамⷧѭ. подъ дѫбомь мамьбрскꙑмь ... ꙇ овенъ дръжмъ ꙁа рогъ СЕ 15b 8  по комъкань метъ ппъ ꙁа рѫкѫ старѣшааго СЕ 11b 6 он же прꙁꙿван бꙑвъше  невдм скоро подошꙙ.  постгошꙙ  далее ꙁѣло. ште младеншть въ ѹстѣхъ носꙙшть. да ов похватвъше ꙁа ѹш влѣаахѫ  ... а дрѹꙁї бꙗхѫ С 44.20  мъ ꙁа ѹꙁдѫ конѣ го ставьꙗше  С 192.27 e) При означаване посока на движението назад, обратно от дадено лице или предмет: назад, обратно, далече от тогда рее емѹ іс. д ꙁа мѧ сотоно. псаⷩ҇ бо естъ гѹ бѹ твоемѹ поклонш сѧ СК Мт 4.10 I. С тв 4. За обстоятелствени отношения. При означаване на причина: поради да вꙑкнѫтꙿ. мат дꙿного блаженꙑхъ. тѣхъ вдѣвъш прокꙑхъ. ѹже стѹденѭ ѹмеръшꙙ. а свого нае дꙑхаѭшта. ꙁа слоѭ  ꙁа сътръпѣн лютꙑхъ. оставьꙗѭштемъ го кнꙙꙁемъ С 96.3 5. За обектни отношения a) При означаване посока на движението назад, обратно от дадено лице или предмет: назад, обратно, далече от ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно М Мт 16.23 ЗI. Срв.Мк 8.33 М, З;Лк 4.8 М b) За означаване място на действието зад друго лице или предмет: зад, след блаженꙑ же кодратъ ꙁад ꙁа вьсѣм стоѧ ... велкомъ гласомъ отъвѣштавааше С 99.9 вънт ꙁа кого ἀντεισάγομαι Заема мястото на някого, заместя някого отде юда.  вьнде ꙁа н҄ь матѳꙗ С 94.5 положт [полагат] дѹшѫ [своѭ]ꙁа кого τὴν ψυχὴν [ἐμαυτοῦ] ὑπέρ τινος τίϑημι [δίδωμι, ἐπιδίδωμι] Давам си душата за някого, пожертвам се дшѫ моѭ ꙁа тѧ положѫ М Йо 13.37 З А СК пастꙑрь добрꙑ дшѫ своѭ полагаатъ ꙁа овьцѧ М Йо 10.11 З А СК пастѹхъ благꙑ положвꙑ дѹшѫ ꙁа овьцꙙ С 144.4 ꙁа тъще διὰ κενῆς Напразно, безсмислено, безполезно ꙁбавілъ мѩ есі гі бже рѣснотꙑ. вьꙁненавідѣ хранѩштѩ сѹетьна ꙁа тъштее СП 30.7 ꙁа ѹхо [лантѫ] ѹдарт ῥαπίζω Ударя плесница тъгда ꙁапльвашѧ лце его. ꙇ пакост емѹ дѣашѧ. ов же ꙁа лантѫ ѹдаршѧ М Мт 26.67 З А СК въера ꙁа ѹхо ѹдаренъ бꙑвааше. дьнесь же бльштанмъ бжмь. адовъско жлште бьтъ С 449.25 даждъ м сего мрьтвааго да погребѫ ... отъ вьсѣхъ обдѫ прмꙿшꙋ ... отъ свохъ рабъ ꙁа ѹхо ѹдаренѹ С 455.17 ꙁа ... рад [+ Acc., Gen.] ὑ῾πέ´ρ + Gen. Заради, поради. ꙁа сего раді длъженъ естъ вьсѣкъ кнѧꙁъ не обінѹѩ вьсѣхъ. ꙇже подъ властьѭ емѹ бж стꙑ хѹ ꙁаконъ. ꙇ пророкомъ і апомъ ... проѹат К 2а 8 се же сътворі ꙁа ведомꙑѧ рад. не раꙁѹмѣт кꙑхꙿ ꙗко  дрѹꙁ дѫтъ оскврьнт сꙙ въ трѣбахъ С 125.6 М З А СК Б ЗП О Н Е СП СЕ СС К С Р МЛ БН ТН Гр διά ὑπέρ προ ὀ᾿πίσω ἀντί περί μετά ἀπό ὑπό πρός εἰς ἐν ἐπί ἐπι ὑπερ ἀντι безпредложен Gen., безпредложен Acc. Нвб за ОА ВА НТ Бот АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА