Исторически речник
ж  
ж I. Буквен знак. Седмата буква от стб. азбука, назовавана жвѣте; в глаг. ⰶ, в кир. ж; в нвб. звук ж. II. Числен знак. В глаг. и кир. издания на стб. глаг. паметници ⰶ҃, ж҃ = 7; VII. Числ. бр. Числ. ред. седмь Седем ꙇ премъ ж҃ хлѣбъ. ꙇ рꙑбꙑ. хвалѫ въꙁдавъ. прѣлом  дастъ ѹенкомъ свомъ М Мт 15.36 З ꙇ въпрос ѩ колко ꙇмате хлѣбъ. он же рѣшѧ ж҃ З Мк 8.5 мⷺца октⷠ҇о ҃д҃. стѹю мⷱ҇кѹ маркана ...  бъвшⷯ ж҃ сь нм стхъ А 124b 8 аще к’то ꙁажежетъ. л гѹмъно. ж҃ л҇ⷮѣ да пⷦ҇оетⷭ҇ъ СЕ 103b 11 аще кꙿто въ цркве съпѧ. тол емѹ врагъ блаꙁнъ прнесетъ въ сънѣ. ж҃ денъ да посттъ сѧ СЕ 105а 7 седмꙑ Седми ж҃ о скѹшен спстелевѣ М 76а 13 мⷺца октⷠ҇о ж҃ стѹю мⷱкѹ серћѣ  вакха А 122b 10 щ ж҃ нⷣ҇е по пасцѣ СЕ 10а 22 В състава на сл. числ. ж о помъшлѣѭштхъ къто боле естъ М 43b 19 нⷣ҇е в҃ по л҃ еⷡ҇ ѿ҇ маⷴ҇ глⷡ҇а к҃ж҃ А 36а 28 сⷠ҇ѫ ꙇ҃ по л҃ е҇ⷡ ѿ҇ маⷴ҇ гл҇ⷡа р҃н҃ж҃ А 42c 5 М З А СЕ Гр ἑπτά