Исторически речник
епфан  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
епфан, епфан, епфанеепфанꙗ, епфанѣ, епфанаепфаню, епфанѹепфан, епфанепфанꙗ, епфанѣ, епфанаепфанемь, епфанемъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
епфан, епфанепфаню, епфане----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
епфан -ꙗ м ЛИ 1. Епифаний Кипърски [ок. 315—403 г.] — ранновизантийски писател и църковен деятел, епископ на кипърския град Саламин, по–късно митрополит [367—403 г.]. Пр. на 12 май мⷺца маⷺ стⷢа оца наⷲго епфанѣ А 146b 3 мѣⷰ ві. епфана  герьмана СК 151b 20 стааго епфаніѣ. архепіскѹпа кѵпрьскааго. о погребен тѣла гнѣ К 12а 32 Срв. С447.28 Нъ  светꙑй Епїфанїе въ панархь въ єже о вѣрѣ слова сце глаголть Кипр. 231.17. 2. Епифаний — цариградски патриарх [520—536 г.], приемник на Йоан II. Пр. на 25 август стѹю оцю наюⷲ архппѹ црѣграⷣ епффана  мнъ А 152a 23 Изч А СК К С Гр ᾿Επιφάνιος епфанъ еффанъ епфане Нвб Епифаний ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Епифан ЛИ Епифанов ФИ СтИл,РЛФИ