Исторически речник
дрьꙁнѫт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
дрьꙁнѫтдръꙁнѫ, дрьꙁнѫ, дьрꙁнѫ, дерꙁнѫ, дръꙁнѹ, дрьꙁнѹ, дьрꙁнѹ, дерꙁнѹдръꙁнеш, дрьꙁнеш, дьрꙁнеш, дерꙁнешдръꙁнетъ, дрьꙁнетъ, дьрꙁнетъ, дерꙁнетъ, дръꙁнеть, дрьꙁнеть, дьрꙁнеть, дерꙁнеть, дръꙁнет, дрьꙁнет, дьрꙁнет, дерꙁнетдръꙁнемъ, дрьꙁнемъ, дьрꙁнемъ, дерꙁнемъ, дръꙁнемь, дрьꙁнемь, дьрꙁнемь, дерꙁнемь, дръꙁнем, дрьꙁнем, дьрꙁнем, дерꙁнемдръꙁнете, дрьꙁнете, дьрꙁнете, дерꙁнете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
дръꙁнѫтъ, дрьꙁнѫтъ, дьрꙁнѫтъ, дерꙁнѫтъ, дръꙁнѹтъ, дрьꙁнѹтъ, дьрꙁнѹтъ, дерꙁнѹтъ, дръꙁнѫть, дрьꙁнѫть, дьрꙁнѫть, дерꙁнѫть, дръꙁнѹть, дрьꙁнѹть, дьрꙁнѹть, дерꙁнѹть, дръꙁнѫт, дрьꙁнѫт, дьрꙁнѫт, дерꙁнѫт, дръꙁнѹт, дрьꙁнѹт, дьрꙁнѹт, дерꙁнѹтдръꙁневѣ, дрьꙁневѣ, дьрꙁневѣ, дерꙁневѣдръꙁнета, дрьꙁнета, дьрꙁнета, дерꙁнетадръꙁнете, дрьꙁнете, дьрꙁнете, дерꙁнетедръꙁн, дрьꙁн, дьрꙁн, дерꙁндръꙁн, дрьꙁн, дьрꙁн, дерꙁн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
дръꙁнѣмъ, дрьꙁнѣмъ, дьрꙁнѣмъ, дерꙁнѣмъ, дръꙁнѣмь, дрьꙁнѣмь, дьрꙁнѣмь, дерꙁнѣмь, дръꙁнѣм, дрьꙁнѣм, дьрꙁнѣм, дерꙁнѣмдръꙁнѣте, дрьꙁнѣте, дьрꙁнѣте, дерꙁнѣтедръꙁнѣвѣ, дрьꙁнѣвѣ, дьрꙁнѣвѣ, дерꙁнѣвѣдръꙁнѣта, дрьꙁнѣта, дьрꙁнѣта, дерꙁнѣтадръꙁнѫхъ, дръꙁнѹхъ, дръꙁохъ, дрьꙁнѫхъ, дрьꙁнѹхъ, дрьꙁохъ, дръꙁнѫхь, дръꙁнѹхь, дръꙁохь, дрьꙁнѫхь, дрьꙁнѹхь, дрьꙁохь, дръꙁнѫх, дръꙁнѹх, дръꙁох, дрьꙁнѫх, дрьꙁнѹх, дрьꙁохдръꙁнѫ, дрьꙁнѫ, дръꙁнѹ, дрьꙁнѹ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
дръꙁнѫ, дрьꙁнѫ, дръꙁнѹ, дрьꙁнѹдръꙁнѫхомъ, дръꙁнѹхомъ, дръꙁохомъ, дрьꙁнѫхомъ, дрьꙁнѹхомъ, дрьꙁохомъ, дръꙁнѫхомь, дръꙁнѹхомь, дръꙁохомь, дрьꙁнѫхомь, дрьꙁнѹхомь, дрьꙁохомь, дръꙁнѫхом, дръꙁнѹхом, дръꙁохом, дрьꙁнѫхом, дрьꙁнѹхом, дрьꙁохом, дръꙁнѫхмꙑ, дрьꙁнѫхмꙑдръꙁнѫсте, дръꙁнѹсте, дръꙁосте, дрьꙁнѫсте, дрьꙁнѹсте, дрьꙁостедръꙁнѫшѧ, дръꙁнѹшѧ, дръꙁошѧ, дрьꙁнѫшѧ, дрьꙁнѹшѧ, дрьꙁошѧ, дръꙁнѫшѫ, дръꙁошѫ, дрьꙁнѫшѫ, дрьꙁошѫ, дръꙁнѫша, дръꙁнѹша, дръꙁоша, дрьꙁнѫша, дрьꙁнѹша, дрьꙁоша, дръꙁнѫше, дръꙁнѹше, дръꙁоше, дрьꙁнѫше, дрьꙁнѹше, дрьꙁоше, дръꙁнѫхѫ, дрьꙁнѫхѫдръꙁнѫховѣ, дръꙁнѹховѣ, дръꙁоховѣ, дрьꙁнѫховѣ, дрьꙁнѹховѣ, дрьꙁоховѣдръꙁнѫста, дръꙁнѹста, дръꙁоста, дрьꙁнѫста, дрьꙁнѹста, дрьꙁоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
дръꙁнѫсте, дръꙁнѹсте, дръꙁосте, дрьꙁнѫсте, дрьꙁнѹсте, дрьꙁостедръꙁнѣхъ, дръꙁнѣхь, дръꙁнѣхдръꙁнѣшедръꙁнѣшедръꙁнѣхомъ, дръꙁнѣхомь, дръꙁнѣхомдръꙁнѣшете, дръꙁнѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
дръꙁнѣхѫ, дръꙁнѣхѹдръꙁнѣховѣдръꙁнѣшета, дръꙁнѣстедръꙁнѣшете, дръꙁнѣсте
дрьꙁнѫт -дрьꙁнѫ -дрьꙁнеш св Осмеля се, дръзна, имам дързостта да извърша нещо прде осфъ отъ арматѣѩ ... ꙇ дръꙁнѫвъ вънде къ платѹ. ꙇ прос тѣла сва М Мк 15.43 З, А.Срв. К 14 b 7 С452.28 С454.3 правьднкъ же ... глагола. господ ... не прост неістаго комса. лма дръꙁнѫ на мꙙ се сътворт м С 431.24 како съ радостѭ къ страстемъ дръꙁнѫшꙙ С 55.16 стꙑ же ... бꙗше сꙙ въ своѧ прьс. не дръꙁнꙑ  вьꙁьрѣт. на небо С 530.1 да отъвѣштатъ како дръꙁнѫ хѹлт бога С 188.24—25 како л владꙑкꙑ хса мꙙ дръꙁнѫ прꙁꙿват. гоже отъвръгъ сꙙ оставхъ С 523.26 кꙿто др(.)ꙁнетъ сповѣдат Р V 2.4 М З А К С Р Гр τολμάω κατατολμάω ϑαρρέω ἐπιχειρίζω τόλμημα дръꙁнѫт Нвб дръ̀зна ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ дъ̀рзна диал остар ОА ВА