Исторически речник
дон҄елже  
дон҄елже нареч съюз Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: докато, догдето дон҄елже стъ годъ. прмѣмъ съпасен свⷪ С 378.8—9 да дон҄елже мамъ врѣмꙙ покамъ сꙙ С 526.17; т ако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше. дон҄елже ѹдове рѫьнꙑхъ пръстъ ꙁгорѣвьше отъпадошꙙ С 516.26—27 молшꙙ го прѣбꙑт отроковц ѹ н҄его в҃ дьн. днⷪ҄елже до коньца свободтъ сꙙ отъ бѣса С 520.14—15 ꙗкоже не прѣжде самъ ѹстръмь сꙙ на то. донелже от тебе наꙙтъкъ прѧхъ С 544.14 ꙁлѣꙁ  став ѧ въ малѣ. дон҄елже съвръшено прметꙿ цѣл҄ень старьць С 555.7 аб въ дрѹгꙑ ѹдъ прѣстѫпааше. дон҄елже ... съвръшенѣ въꙁможе бѣсъ ꙁгънат ꙁ н҄его С 567.18 Изч С Гр ὡς ἄχρις οὖ донелже Нвб Срв донегде ОА РБЕ ДА