Исторически речник
гор҄е  
гор҄е междум За израз на съжаление, окайване — горко, горко ми! горе же лвкѹ томѹ імьже снъ скъ прѣдастъ сѧ. добрѣа б бꙑло емѹ аште сѧ б не родлъ къ тъ М Мт 26.24 З, А, СК. Срв.Мк 14.21 М З горе же непраꙁдънꙑмъ  доѩштмъ въ тꙑ дьн. бѫдетъ бо бѣда велѣ на ꙁем.  гнѣвъ на людехъ сх М Лк 21.23 З. Срв.Мт 24.19 М, ЗI, А;Мк 13.17 М З горе вамъ фарсе ѣко любте прѣдъсѣданѣ на съньмштхъ. і цѣлованѣ на тръжштхъ М Лк 11.43 З горе съгрѣшаѭштмъ.  мѫцѣ жъдѫштхъ. горе не каѭштмъ сꙙ доньдеже мѫтъ врѣмꙙ. горе оскврьнꙗѭштмъ сво тѣло С 168.11, 13, 14 горе тѣ(...)е сѫтъ хъщь(...) Р V1.6 Тѹга ѹбѡ  недоѹмꙗнїе въсѣхь ѻбьмлꙗше,  ѹвꙑ  горе слꙑшаашеⷭ по въсѹдѹ Нед. 605r.25. о [ѹ, ю] горе мьнѣ οἴμοι Горко ми, тежко ми; горкият аз, нещастният аз своѭ дѹшѫ пеалѭ томьꙗше. ѡ горе мьнѣ рее. то сътворѫ аꙁъ. лце дѣве. ходъ дѣвъ. о дѣв. осклабьн дѣве. бесѣда дѣва. а ѫтроба не дѣва. нъ матерѣ С 240.10 въсплакавꙿш горцѣ  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго.  рѫкама свома бѭшт сꙙ въ прьс вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ.  отъмн҄енѣ. ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго. ѹ горе мнѣ ꙗко жште (!) смъ дꙗвол҄е С 517.6, 7, 8 стꙑ опеал сꙙ дѹшеѭ  въсплака глꙙ. ѹ горе мнѣ еда кол гь. мене грѣшьнааго  ѹбогааго въстꙙжетъ С 568.12 онъ же н слꙑшат того хътꙙ. горꙿко въꙁдъхнѫвь рее. ю горе мьнѣ окаꙗнѹѹмѹ. како вьꙁьрѫ на небо. како л владꙑкꙑ хса мꙙ дръꙁнѫ прꙁꙿват С 523.25 М З А СК ЗП С Р Гр οὐαί горе Нвб горе ’горко’ книж остар ВА Срв го̀ре ’беда’ Дюв