Исторически речник
вѣрьно  
вѣрьно нареч С вяра, вярвайки вѣрно спвъ (..)шѫ ѡбещнкъ бꙑвъ славѣ его евъстате Е 35б 1 аште л вѣтъскꙑ се. а не вѣръно слꙑшіші. обліаѭтъ тѧ. недвжім пеаті. господьскѹмѹ порожденью хвѹ гробѹ К 14а 36 Срв. С452.19 аште вѣрьнъ с. вѣрьно прд къ хрстосѹ стннѹѹмѹ богѹ нашемѹ С 328.11 сце блѫднц вѣрьно та въ дѹш. дѣлꙿнца молꙙшт съ сльꙁам. ѹждаахѫ сꙙ вьс трьпѣню сѹсѹвѹ. вдꙙште  кротъко трьпꙙшта. лобъꙁанꙗ блѫдьньска С 392.22 Изч Е К С Гр πιστῶς вѣръно вѣрно Нвб вярно ОА ВА АК Бот НТ НГер ЕтМл АР РБЕ ДА