Исторически речник
въстат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въстатвъстанѫ, въстанѹвъстанешвъстанетъ, въстанеть, въстанетвъстанемъ, въстанемь, въстанем, въстанемовъстанете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въстанѫтъ, въстанѹтъ, въстанѫть, въстанѹть, въстанѫт, въстанѹтвъстаневѣвъстанетавъстанетевъстанвъстан
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въстанѣмъ, въстанѣмь, въстанѣмвъстанѣтевъстанѣвѣвъстанѣтавъстахъ, въстахь, въстахвъста
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въставъстахомъ, въстахомь, въстахом, въстахмꙑвъстастевъсташѧ, въсташѫ, въсташа, въсташе, въстахѫвъстаховѣвъстаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въстастевъстанѣахъ, въстанѧхъ, въстанѣахь, въстанѧхь, въстанѣах, въстанѧхвъстанѣаше, въстанѧшевъстанѣаше, въстанѧшевъстанѣахомъ, въстанѧхомъ, въстанѣахомь, въстанѧхомь, въстанѣахом, въстанѧхомвъстанѣашете, въстанѣасте, въстанѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въстанѣахѫ, въстанѣахѹ, въстанѧхѹвъстанѣаховѣ, въстанѧховѣвъстанѣашета, въстанѣаста, въстанѧставъстанѣашете, въстанѣасте, въстанѧсте
въстат -въстанѫ -въстанеш св 1. Стана прав, изправя се ꙇ прѣходѧ ссъ отъ тѹдѫ вдѣ лвка. на мꙑтьнц сѣдѧща. ꙇмене матеа. ꙇ гла емѹ по мьнѣ грѧд. ꙇ въставъ по немь де М Мт 9.9 З А СК тебѣ глѭ въстан  вьꙁьм одръ. тво  д въ домъ тво М Мк 2.11 З А СК ті съпѩті бꙑшѩ і падѫ. мꙑ же въстахъмъ і прості бꙑхомъ СП 19.9 стꙑ же ѹжастьнъ протвѫ томѹ бꙑвъ. рее к н҄е вьстан жено.  сь многоѭ нѹждеѭ въставвъ ѭ от ꙁемьѧ С 517.11 прѣклонвъ колѣнѣ  плака  мол сꙙ.  въставъ вьꙁдѣ рѫцѣ сво на небо.  благодар бога С 550.27 Стана [от трапезата]. въставъ съ веерѧ. прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба СЕ 46b 19—20  гда же въсташꙙ съ трапеꙁꙑ С 121.27 Застана. ꙇ въставъ архере по срѣдѣ въпрос са М Мк 14.60  въставъ посрѣдѹ народа вьсего помол сꙙ С 150.18 2. Стана от сън, събудя се  рее мъ ъ()то съпте въставъше помолте сѩ да не въндете въ напастъ М Лк 22.46 З въставъ же осіфь отъ сьна. сьтворі ѣкоже повелѣ емѹ анћлъ А Мт 1.24 СК Б аꙁъ же ѹсънѫхъ ї съпахъ. въстахъ ѣко гъ ꙁастѫптъ мѩ СП 3.6 полѹношті въстахъ їсповѣдат сѩ тебѣ СП 118.62 3. Вдигна се от болест, оздравея отъжен отъ него вꙿсь недѫгъ ꙇ болѣꙁнь. да въставъ рѫкоѭ твоеѭ крѣпъкоѭ. послѹжтъ т СЕ 24b 22 лютѣ же мѹ страждѫштѹ  не могѫштѹ тръпѣт болѣꙁн. повелѣ вономъ свомъ шъдъше въ црькъве.  решт пскѹпѹ ссню ꙗко богъ кръстꙗнескъ велкъ стъ. помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въстанѫ  ꙁбѫдѫ мѫкꙑ сеѩ С 222.16 4. Стана, вдигна се от гроба, оживея; възкръсна ꙇ ѩдро шьдъш рьцѣта ѹенкомъ его. ѣко въста отъ мрътвꙑхъ М Мт 28.7 З А СК ѣко вдѣвъшмъ его въставъша ꙁ мрътвꙑхъ не ѩсѧ вѣрꙑ М Мк 16.14А пом(на ісха) въставъшаго ѡт мрътвꙑ Е 1а 10 вдѣхомъ га. вдѣхомъ рекшааго по трьхъ дьнехъ вьстанѫ С 499.14 нъ гда рее лаꙁаре грꙙд вънъ. тъгда въста мрьтвꙑ С 310.16 многа же тѣлеса ѹсъпшїхъ стъхъ въсташꙙ съ хрьстомъ С 485.29 5. Вдигна се на борба, опълча се срещу някого, въстана ꙇ въстанѫтъ ѧда на родтелѧ  ѹбьѭтъ ѩ М Мт 10.21 З А ꙇ аште сотона въста самъ на сѧ  раꙁдѣл сѧ М Мк 3.26 З ѣште въстанетъ на мѩ бранъ на нь аꙁъ ѹпъваѭ СП 26.3 ѣко тѹжд въсташѩ на мѩ.  крѣпьц въꙁіскашѩ дшѩ моеѩ. ї не пожішѩ ба прѣдъ собоѭ СП 53.5 Срв. СЕ77b 6 на того ѹбо неьствааго рать вьста отъ асур С 215.5  абь вьставъ на правьднааго блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ С 521.5 6. Появя се, явя се амнь глѭ вамъ. не въста въ рожденꙑхъ женам боле оана кръсттелѣ. мьнѣ же въ цсрств нбсцѣмь боле естъ его М Мт 11.11 З А СК прѩтъ же ст(р)ахъ вьсѧ. ꙇ славлѣахѫ ба глѭште. ѣко пркъ велкъ въста въ насъ М Лк 7.16 З А ꙇ мъноѕ лъж прц въстанѫтъ. ꙇ прѣльстѧтъ мъногꙑ М Мт 24.11 З А СК ЗП въстанѫтъ бо лъж хръст  лъж прц М Мт 24.24 З,А, СК. Срв. Мк 13.22 М З 7. В съчет. с глаголи за движение — тръгна, потегля, отправя се, стана ꙇ отъ тѫдѹ въставъ де въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ  сдоньскꙑ М Мк 7.24 З въставъш же марѣ въ тꙑ дьн. ꙇде въ гⷬ҇ѫ съ тъштанемь. въ градъ юдовъ М Лк 1.39 З А СК петръ же въставъ тее къ гро(у)бѹ М Лк 24.12 З А вьꙁьрѣвъ же на н҄ꙙ  вдѣвъ ѹжасе сꙙ. ꙗко днае жв сѫтъ ... похѹл ѧ пон҄еже го ꙁапръва не послѹшашꙙ. въставъше же подошꙙ въ своѧ домꙑ С 39.29  хотѣаше свома ома вдѣт аште то стъ тако.  въставъ въ тъ асъ де въ свꙙтѫѭ вѳлемъ С 296.12 В повел.Хайде! отьць нашъ сава. пршъдъ от скуѳопол  новѫѭ съставвъ лаврѫ ...  въспомꙙнѫвъ бꙑвъше мѹ вдѣн нѣкъгда о прѣподобьнѣѣмъ іѡанн. де к н҄емѹ въ рѹвѫ  глагола мѹ ... въстан  тꙑ сътвор нꙑнꙗ ловѣьско.  бѣж акꙑ отьц С 293.13 іс ... повелѣ стоѧштмъ тѹ ждомъ отъвалт камꙑкъ. глагол҄ꙙ аште вѣрѫ мате. акꙑ ꙁръно. реете горѣ се вьстан врьꙁ сꙙ въ море С 316.19 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С Гр ἀνίσταμαι ἐπανίσταμαι ἐξανίσταμαι διανίσταμαι ἵσταμαι συνίσταμαι ἐγείρομαι ἐγείρω ἐξεγείρομαι διεγείρομαι ἐπεγείρομαι αἴρομαι ἐπιχειρέω ἀφίσταμαι ἀναπηδάω ἀποκρίνομαι καλέω вьстат Нвб въстана ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ