Исторически речник
въспрь  
въспрь нареч 1. Горе, високо ꙿто се велко  двъно ѹдо. невдмꙑ намъ беспльтьнꙑмъ вꙑспрь богъ С 458.22 сꙑ вꙑспрь съ отꙿцемъ вънѫ ꙗко богъ. не ꙗв сꙙ намъ нкꙿдеже С 458.29 ѧже ѹмѫ обдьлвꙑ  непобѣдмꙑ мѫтел҄ь. ѹмѫенꙑ  отъ бога. ꙗко протвнкъ ѹкрадъ.  събꙿравъ жвѫштꙙѧ вꙑспрь С 460.10 въ адѣ нꙁъ пеаленъ. съ древь прскръбънъ ꙁа їѡсфа вꙑспрь С 460.25 тѹ мѡус въ тъмнꙑхъ нꙁъ. ꙗкоже бѣ въ краб. вь тьмнꙑхъ нꙁъ [погр. вм. вꙑспрь, Север., с. 461, бел. под линия] С 460.29 2. Нагоре, нависоко ꙇс же вьꙁведе въ іспрь о  рее М Йо 11.41 Изч М З А С Гр ἄνω вꙑспрь въ іспрь Нвб Ø