Исторически речник
въꙁѧт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въꙁѧтвъꙁьмѫ, въꙁъмѫ, въꙁмѫ, въꙁьмѹ, въꙁъмѹ, въꙁмѹвъꙁьмеш, въꙁъмеш, въꙁмешвъꙁьметъ, въꙁъметъ, въꙁметъ, въꙁьметь, въꙁъметь, въꙁметь, въꙁьмет, въꙁъмет, въꙁметвъꙁьмемъ, въꙁъмемъ, въꙁмемъ, въꙁьмемь, въꙁъмемь, въꙁмемь, въꙁьмем, въꙁъмем, въꙁмем, въꙁьмемо, въꙁъмемо, въꙁмемовъꙁьмете, въꙁъмете, въꙁмете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въꙁьмѫтъ, въꙁъмѫтъ, въꙁмѫтъ, въꙁьмѹтъ, въꙁъмѹтъ, въꙁмѹтъ, въꙁьмѫть, въꙁъмѫть, въꙁмѫть, въꙁьмѹть, въꙁъмѹть, въꙁмѹть, въꙁьмѫт, въꙁъмѫт, въꙁмѫт, въꙁьмѹт, въꙁъмѹт, въꙁмѹтвъꙁьмевѣ, въꙁъмевѣ, въꙁмевѣвъꙁьмета, въꙁъмета, въꙁметавъꙁьмете, въꙁъмете, въꙁметевъꙁьм, въꙁъмвъꙁьм, въꙁъм
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въꙁьмѣмъ, въꙁъмѣмъ, въꙁьмѣмь, въꙁъмѣмь, въꙁьмѣм, въꙁъмѣмвъꙁьмѣте, въꙁъмѣтевъꙁьмѣвѣ, въꙁъмѣвѣвъꙁьмѣта, въꙁъмѣтавъꙁѧхъ, въꙁѧсъ, въꙁѧхь, въꙁѧсь, въꙁѧхвъꙁѧ, въꙁѧтъ, въꙁѧть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въꙁѧ, въꙁѧтъ, въꙁѧтьвъꙁѧсомъ, въꙁѧхомъ, въꙁѧсомь, въꙁѧхомь, въꙁѧхом, въꙁѧхмꙑвъꙁѧстевъꙁѧшѧ, въꙁѧсѧ, въꙁѧшѫ, въꙁѧша, въꙁѧше, въꙁѧхѫвъꙁѧсовѣ, въꙁѧховѣвъꙁѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въꙁѧсте*въꙁьмѣахъ*въꙁьмѣаше*въꙁьмѣаше*въꙁьмѣахомъ*въꙁьмѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*въꙁьмѣахѫ*въꙁьмѣаховѣ*въꙁьмѣашета*въꙁьмѣашете
въꙁѧт -въꙁьмѫ -въꙁьмеш св 1. Поема нещо с ръка, хвана, уловя, като го вдигна, издигна нагоре; вдигна, издигна вьꙁѧсѧ же камене да връгѫтъ на нь М Йо 8.59 З А то естъ ѹдобѣе решт ослабленѹмѹ. отъпѹштаѭтъ т сѧ грѣс. л решт въстан  вьꙁъм одръ тво  ход М Мк 2.9 З А СК Б вꙁъмѣте врата кнѧѕ ваш Е 25а 5—6 Срв. СП23.7 СП23.9 С464.16 С465.4, 8, 15—16, 26 вьꙁемъш сна свого на рамѹ крѣпъко. вьслѣдъ колъ дѣаше С 80.18 Възкача, натоваря. въꙁъмъ же і на скотъ своі. прведе же і въ господѫ СК Лк 10.34 сама свома рѫкама вьꙁемꙿш на рамо. въꙁлож на кола С 96.6 Образно. въꙁъмѫтъ рѣкꙑ стрѹгꙑ своѩ отъ гласа водъ мъногъ СП 92.3 Прен.Възвися някого в нравствено отношение, въздигна. спі гі люді своѩ  благословестві достоѣнье твое. і ѹпасі ѩ і воꙁъмі ѩ до вѣка СП 27. 9 въꙁвеселі дшѫ раба твоего. ѣко къ тебѣ гі въꙁѩхъ дшѫ моѭ СП 85.4 2. Поема нещо с ръка, хвана, уловя подобно естъ цсрстве нбское. ꙁрънѹ горѹшънѹ. еже вьꙁемъ ловѣкъ вьсѣ на селѣ своемъ М Мт 13.31 З въ ркахъ ꙁмѩ вьꙁъмѫтъ М Мк 16.18А глетъ емѹ ппъ. въꙁъм нѫжѧ (!). ꙇ въдажд м ѩ.  егда въдастъ емѹ ножѧ. премъ ѩ СЕ 96а 17 онъ же въпрьво вьꙁемъ въжьженѫ свѣштѫ. положвъ подъ спѫдомь.  рее къ женѣ сво сѫшт  дѣвц. ꙿто стъ слажде свѣтъ л л тъма С 25.20 он же мотꙑкꙑ  рꙑла вьꙁемъше копашꙙ С 219.7 3. Взема със себе си, понеса, отнеса, занеса  прстѫпьше ѹенц его вьꙁѧсѧ тѣло его.  погрѣсѧ е М Мт 14.12 З ꙇ прѣшедъше ѹенц его на онъ полъ. ꙁабꙑшѧ хлѣбꙑ въꙁѧт М Мт 16.5 З на рѫкахъ воꙁъмѫтъ тѩ. еда когда прѣтъкнеш о камень ногѫ твоѭ СП 90.12 Срв.Мт 4.6 З А СК Б сімі бо псалъм поѣхѫ. въ ветъсѣмь ꙁаконѣ. ꙇ с орꙇганꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ К 7а 35 Срв. С418.26 тъгда ѹподобтъ сꙙ цѣсарьств небесъно десꙙт дѣвцъ. ѧже вьꙁьмъшꙙ свѣтльнкꙑ хъ. ꙁдошꙙ на сьрѣтен ꙁꙙт  невѣстѣ С 368.26  бѣаста лежꙙшт тѣлесѣ стѹю вьнѣ града. не дамѣ вьꙁꙙт сꙙ отъ крьстꙗнъ С 14.25 За вода, порой — отнеса, завлека. ꙇ не ощютшѧ доньдеже прде вода  вьꙁѧтъ вьсѧ М Мт 24.39 З 4. За съд — побера, вместя лежтъ стоьнкъ. ꙗкоже аште кто прнесетъ съсѫдъ. напльнтъ сьсѫдъ. аште стъ велкъ велко вьꙁьметъ. аште малъ мало вьꙁьметъ с С 307.27—28, 28 5. Приема, получа, взема [пари, дар, награда и под.] подобааше т ѹбо въдат съребро мое ... тръжънкомъ. ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ М Мт 25.27 З, А, СК. Срв. С370.1 помѧн кънжънкꙑ. не съмѣвъшѧѩ въꙁѧт. съребра цѣнꙑ его СЕ 49а 21—22 овъ бо продастъ ѭ. въꙁъмъ ћ҃ съребрьнікъ К 7b 31 ншт же въꙁемъ в҃і ꙁлатцъ  сьребрьнꙑ блюдъ отде С 121.4—5  тако гратанъ  ѳеѡдос цѣсара въꙁꙙста побѣдѫ С 197.12 лежаахѫ бо дарове мноꙁ отъ цѣсара. да же обрѣтъ крьстꙗна прѣдастъ. то тъ да вьꙁьметъ дарꙑ С 210.3 Придобия, спечеля, сдобия се с [власт или символ на власт]. магнъ к’то вовода вьꙁемъ власть отꙿ цѣсарьскааго повелѣнꙗ. спльн҄енъ гнѣва на крьстꙗнꙑ.  гл҄ꙙ. же да не отъвръжетъ сꙙ мене хрстосова. да ѹбнъ бѫдетъ С 45.16—17 въ то лѣто аламѹндарь сскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьꙁмъ. же персомъ дань даꙗхѫ. де на аравѭ С 291.26 Приема, получа [опрощение, благословия, указание, закон и под.]. тⷢ҇ода да вьꙁьмⷮ҇е мⷧ҇о ѡⷮ҇ пⷫ҇о.  покаетъ сѧ свохъ грѣхъ СЕ 38b 1 нъ вьсе прѣобдѣвъше вѣьно съпасен вьꙁꙙшꙙ С 54.25  тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сꙙ С 205.23  съгрѣшьш гѹ просмъ простꙑн҄ѫ вам вьꙁꙙт С 67.26 вьꙁьꙁм  дрѹго ѹкаꙁан отъ свꙙтааго ѱанꙗ С 304.27—28 не моꙁ нктоже ꙗдѹ мѣѧ въ ѹмѣ. да не осѫжден вьꙁьметъ С 421.1 Образно. ѹмѫдр  вьꙁѧт щтъ вѣрꙑ СЕ 94а 5 да достон бѫдете  вꙑ вѣьнѣ жꙁн вѣньць вьꙁꙙт С 154.15 6. Намеря нещо, което ми е необходимо ꙇ глшѧ емѹ ѹенц. отъ кѫдѣ вьꙁьмемъ на пѹстѣ мѣстѣ хлѣбꙑ. насꙑтт толко народа М Мт 15.33 З А 7. Послужа си с нещо, използвам вьꙁьмъ [вм. вьꙁьмѣмъ, Север., с. 361, бел. под линия] же  маломь съкаꙁанмꙿ. на ꙗвьн глагол҄емꙑмъ. съкаж м ѡ ловѣе. же сꙙ творш покааню С 361.9 тꙑ не вѣрьнꙑѧ рѣ вьꙁꙿмъ рееш. аште не вждѫ вь рѫкѹ его ꙁнаменьꙗ гвоꙁдвнааго не мѫ вѣрꙑ С 506.5—6 8. Прен. Взема, поема върху себе си [бреме, робство] вьꙁьмѣте го мое на себѣ. ꙇ наѹте сѧ отъ мене ѣко кротокъ есмъ  съмѣренъ срдцмъ. ꙇ обрѧщете поко дшамъ вашмъ М Мт 11.29 З, А, СК. Срв. СЕ89b 14 9. Отнема, лиша някого от нещо ꙇмѫщѹмѹ бо дастъ сѧ ꙇ ꙁбѫдетъ емѹ. а же не матъ. ꙇ еже матъ въꙁьметъ сѧ отъ него М Мт 13.12 З. Срв.Мт 25.29 М, З, А, СК;С 370.6 С377.24 вьꙁьмѣте ѹбо отъ него таланътъ. ꙇ дадте мѫщюмѹ М Мт 25.28 З, А, СК. Срв.Лк 19.24 М, З, А;С 370.1—2 С377.20 нктоже вьꙁьметъ еѩ отъ мене. нъ аꙁъ полагаѭ ѭ о себѣ М Йо 10.18 З А канꙿддъ глагола вьꙁьм  поꙗсꙑ нашꙙ  тѣлеса. нтоже бо намъ ха естьнѣше С 73.29 Присвоя, заграбя, прибера за себе си. ꙇ хотѧщѹмѹ сѫдъ прѩт съ тобоѭ  рꙁѫ твоѭ въꙁѧт. отъпѹст емѹ  срацѫ твоѭ М Мт 5.40 З горе вамъ ꙁаконьнкомъ. ѣко вьꙁѧсте клюь раꙁѹмѣню. сам не вьндете.  въходѧштемъ въꙁбрансте М Лк 11.52 З ꙇ пропьнъше  раꙁдѣльше рꙁꙑ его меташѧ жрѣбѩ о нѧ. кто то вьꙁьметъ М Мк 15.24 З А СК (въ щїпонѣ грььскѫ воїскѫ црѣ васїл)їа. кде же вьꙁꙙто бꙑ ꙁла(то) В Завзема, завладея. ꙇ прдѫтъ рмлѣне. ꙇ въꙁъмѫтъ  мѣсто  ѩꙁкъ нашъ М Йо 11.48 З А ѧже рее ратѭ  мꙙтежемъ цръкꙿв вьꙁꙙсте. то тꙑ мрьнѣ отъдадте С 200.18 Откъсна, отдера. нктоже бо не прставлѣатъ. прставленѣ. плата не бѣлена рꙁѣ ветъсѣ. вьꙁьметъ бо коньнѫ своѭ отъ рꙁꙑ. ꙇ больш дра бѫдетъ М Мт 9.16 Срв.Мк 2.21 М З Извадя, изтръгна. л како рееш братѹ своемѹ. остан да въꙁъмѫ сѫкъ. въ оесе твоемь СК Мт 7.4 10. Задържа въꙁъпшѧ же въс народ глѭште. вьꙁьм сего отъпѹст же намъ варавѫ М Лк 23.18 З он же въпѣхѫ въꙁьм въꙁьм пропьн  М Йо 19.15 З, А, СК. Срв. С435.15 С477.16 въꙁѧт благословл҄ень εὐλογέομαι Получа благословия аште не рано вь ꙁорꙙ шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ мѹ.  тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сꙙ С 205.23 въꙁѧт вѣньць στεφανόομαι Получа награда, прослава, увенчая се сътрьпте мало.  ꙁаконьнѣ постраждте да вѣньцꙙ вьꙁьмете С 75.28—29 въꙁѧт въ ꙁамъ δανείζομαι Взема назаем рее гь просщюмѹ ꙋ тебе даі.  хотщаго ѹ тебе въ ꙁаімъ въꙁт не въꙁврат СК Мт 5.42 въꙁѧт скѹшень πεῖραν λαμβάνω Изпитам, проверя вѣстъ рее прде къ мьнѣ. нъ хоштѫ пакꙑ опасьнѣ. самѣм дѣлесꙑ скꙋшен вьꙁꙙт. но (!) ꙗко аꙁъ не вѣдѣ нъ ꙗко наѹт хоштѫ ловѣкꙑ С 305.16—17 въꙁѧт наѧтъкъ λαμβάνω τὴν ἀρχήν Получа началото си, започна она ждовъска бѣ пасха. она вь егуптѣ наꙙтъкь вьꙁꙙ С 416.16 въꙁѧт на рѫкахъ αἴρω ἐπὶ χειρῶν Прегърна, взема някого в обятията си на рѫкахъ воꙁъмѫтъ тѩ. еда когда прѣтъкнеш о камень ногѫ твоѭ СП 90.12 Срв.Мт 4.6 З, А СК въꙁѧт свѧто комъкань κοινωνέω Комквам се, причестя се, взема комка, причастие н свꙙтааго комканꙗ вьꙁем С 361.27 въꙁѧт съвѣтъ συμβούλιον λαμβάνω Взема решение  ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ С 402.11 въꙁѧт на ѹмъ λαμβάνω ἐν νῷ Взема предвид, взема под внимание; спомня си отъмьнѣвъ же сьвѣстѭ. ꙁдохъ к н҄е.  прѣдолѣвъшѹ м распал҄еню блѫднѹѹмѹ. н ба на ѹмъ вьꙁьмъ въ асъ тъ С 525.27 трконъ же н о н҄емъ бꙑвꙿшааго ловѣколюбꙗ бжꙗ помꙑслвъ. н бꙑвъшааго мѹ отъ болѣꙁн цѣл҄еньꙗ на ѹмъ въꙁьмъ С 563.17 въꙁѧт сѧ М З А СК Б Е СП СЕ К С В Гр αἴρω ἐπαίρω λαμβάνω ἀναλαμβάνω ἐπιλαμβάνω μεταλαμβάνω κομίζω συγκομίζω δέχομαι αἱρέω ἀναιρέω ἀφαιρέομαι βαστάζω ἐπιβιβάζω ἐκβάλλω φέρω καρπόω ἔχω πειράομαι χράομαι πραγματεύομαι ἀξιόομαι ὑπάγομαι вьꙁѧт воꙁѧт Нвб взема [се], вземам [се], взимам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ Срв зема диал ДА