велкъ -ꙑ прил срав 1. Голям по обем, с големи размери в(д)ш л велкаа с ꙁъданѣ. не матъ остат сьде камень на камен М Мк 13.2 З се море велікое пространое. тѹ гадні імъже нѣстъ ісла СП 103.25 домъ молтвънꙑ ... бѣаше спльн҄енъ днъ. а  тъ велкъ сꙑ С 563.4 въꙁлеже мѡус подъ камꙑкомъ велкомъ С 275.17  повелѣ аурлꙗнъ прнест дрѣво велко ...  рее. првꙙжате паула на н҄емь С 12.28 ꙁде бѣсъ.  прѣлож сꙙ въ ꙁм велкъ. ꙗко седмь десꙙтъ лакътъ С 173.23—24 вдш л небо се. коль добро стъ вдѣт  коль велко С 87.28 обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт С 559.16—17 панцѫ велкѫ дъждънꙑмъ водамъ ... вьмѣштат водъ сътвор въ манастꙑр С 552.16 ѹ гроба го вѣрꙿн стлъпъ поставшꙙ велкъ С 539.11  огнь велкъ наꙙ жешт  С 221.27 Тежък. тꙙжькѫѭ пльть. акꙑ велко брѣмꙙ съвръгъша ... перѫтъ къ творьцѹ С 390.9 Многолюден. подлъгъ рѣкѫ ѹꙁьрѣ ꙁдалее плъкъ велкъ народа грꙙдѫштъ С 146.11 Голям по сила, височина, интензивност. трѫс же велц по мѣста  глад  мор бѫдѫтъ М Лк 21.1 З ѡсвѣще іꙁ небсе свѣтомь велкꙑмь. павꙿла апла СЕ 34а 8—9 сѣдѧштеі въ тъмѣ ... велікꙑ свѣтъ прімѣте К 13а 6 просвьтѣ сꙙ свѣтъ велкъ въ темнц С 182.3—4 стѹдень велка стъ вь н҄е.  годна врѣмене ꙗко ꙁмна С 89.4 тꙙжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ С 399.10 2. Голям по обхват, степен, значение грꙙдетъ бо стꙑ ловѣколюбьць. ꙁвестъ вѣьнъхъ ѫжꙿнкъ мѫжьствомъ.  областѭ велкоѭ С 460. 6—7 ꙁаклнаѭ тꙙ о велцѣ слѣ вьседръжтелꙗ бога С 122.1 бꙑстъ рать велка отъ поганꙑхъ С 191.16 вь лѣто дводесꙙтъно  етврьто ... мꙙтежь бꙑстъ велкъ С 220.12 вь лѣтѣхъ лк҄нꙗ цра. бѣаше гон҄ен велко на крьстꙗнꙑ С 68.25 мѡс вь велцѣ бѣдѣ прѣбꙑваатъ С 275.26  велка слава мѫжа сего С 230.16 бѫдетъ же вамъ отъ мене ьсть велка.  дар больш нѣхъ С 73.22 отъ дѣвꙑ ꙁде їс. велко ѹдо бракъ прѣт С 428.13 анѳупатъ рее. не велко ѹдо творш тъштꙙ сꙙ на сьмрьть С 140.19 вьс бо съшъдъше сꙙ попове же  клрц ... сътворшꙙ праꙁдьнкъ велкъ С 219.22 За думи, реч — високопарен. не нанатъ велкꙑм рѣьм нѣкꙑм къ платѹ. да не ... отъпадетъ прошенꙗ С 454.6 Ценен, скъпоценен, разкошен. аште то сътворꙙтъ. естьнꙑмꙿ  велкꙑмъ даромъ достон бѫдѫтꙿ С 58.14 ꙗкоже бо богатъ нѣкто. пръ велкъ гостемъ свомъ ѹготоввъ.  посълавъ по ꙁъванꙑѧ мъ С 267.3 3. За душевно качество или проява — голям, дълбок, силен бѫдетъ бо тъгда скръбь велка. ѣкаже нѣстъ бꙑла А Мт 24.21 помлѹі мѩ бже по веліцѣі млості твоеі СП 50.3 ѡ нестовъство велкое пае же ѡ съребролюбьствье вьсе се ꙁълое то сътворіло естъ К 4b 7 прде блѫдьнца ...  вьꙁлꙗ масло то дрѣвѣно на главѫ господьнѫ. покаꙁа велкѫ вѣрѫ С 408.12—13 велкъ бо гнѣвъ стъ отъ бога асклпꙗ С 228.26 се ма съ велкомъ страхъмъ глагол҄ѫштема. раꙁдра сꙙ огньнꙑ облакъ С 211.8 ѡ веле велко нецѣлмо ѹжестоен С 339.5 Іѡанне, ... велко  неꙁслѣдованно дръꙁновенїе мѣѧ, мол сѧ въсемлостывомꙋ владыцѣ спаст твоѧ сърѡднкы ЙР 26.2. 4. Велик, славен, прославен, прочут ꙇ славлѣахѫ ба глѭште ѣко пкъⷬ҇ велкъ въста въ насъ М Лк 7.16 З гь вь сіонѣ велеі  вꙑсокъ естъ ... да ісповѣдѩтъ сѩ імені твоемѹ велкѹмѹ СП 98.3 Срв.Е 32б 2 ѡтъ тебе похвала моѣ въ црькъві веліцѣ ісповѣмь ті сѩ СП 21.26 ꙇ творт ерѣ молтвѫ сѭ. гі бже нашъ велкꙑ. ꙇ двънꙑ СЕ 20b 10 веліка ѹбо естъ тваръ нбо отъ небꙑтьѣ въ бꙑтье бмь пріꙁъвана. велікꙑ же сѫтъ. ꙇ анћлъскꙑѩ сілꙑ К 9b 35,37 тѹ самъ їѡанъ велкꙑ  бол҄ вьсѣхъ пророкъ С 461.8 прд  къ мьнѣ грѣшнѹмѹ.  покаж ꙗко мꙙ тво велко стъ С 159.14 ѹстрьм сꙙ отъ антохскааго велкааго града. вь велкѫѭ тѫ пѹстꙑн҄ѫ прт С 561.2 кто богъ велкъ ꙗко бога нашъ С 79.6  тꙋ абїе посла вьсеѡс͠щеннагѡ марка, мⷮропѡлта сѫща велкаагѡ прѧслава съ мнѡгоѫ ьстїѫ, вь еже прїнест тѣлѡ прпⷣбныѫ ѿ єпїватъ вь славны грⷣа трїнѡвъ Петк. 80v.9. 5. Като същ. a) велц, -ц м мн a) οἱ μεγάλοι Големите, великите, силните хора вѣсте ѣко мьнѧште сѧ власт ѩꙁкꙑ ѹстоѩтъ мъ.  велц хъ обладаѭтъ м М Мк 10.42 З, А, СК. Срв.Мт 20.25 М ЗI b) велкаꙗ ср мн [τὰ] μεγάλα Големите, важните неща гі не вьꙁнесе сѩ срце мое ... н ходхъ въ велкꙑхъ н вь двънꙑхъ пае мене СП 130.1 велкъ бꙑт αἴρομαι Издигам се, ставам голям, висок онъ же отанꙑхъ мольбѫ творꙙ. пршъдъ же на конецъ молтвѣ. проꙁьрѣ. ште же пламен велкѹ сѫштѹ. весель лцемъ. послѣжде рекшѹ амнъ С 141.19 велкомь гласомь μεγαλοφώνως Със силен глас рьц сь нмъ велкомъ гласомъ С 336.11 велкъ дьнь a) μεγάλη ἡμέρα Празник ꙇюде же понеже параскевьћ бѣ. да не останѫтъ нкстѣ тѣлеса. въ соботѫ. бѣ велкъ день тоѩ соботꙑ. молшѧ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ М Йо 19.31 СК b) ἡ τοῦ πάσχα ἑορτή [вар. ἡ πασχαλία ἑορτή] Великден [Пасха] ѹже велкѹ дьн прблжаѭштѹ вьꙁдѣвѣ ѹже въ манастꙑрь отье.  велкъ дьнь  праꙁдьнкꙑ съ отьц сътворвѣ С 290.3, 5 д҃. неⷣ҇. по велцѣ дн БН 1 велкъ дьнь ꙗст τὸ πάσχα ἐσϑίω Празнувам Пасха не вьндошꙙ вь тьмнцѫ да не оскврьнꙙтъ сꙙ. нъ да ꙗдꙙтъ велкъ дьнь С 432.5 на вьсѣкъ дьнь велкъ κατὰ ἑορτήν На всеки празник, всеки празник на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (і)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ егоже хотѣахѫ М Мт 27.15 З А СК велкаꙗ недѣлꙗ Страстната седмица, седмицата преди християнския празник Великден еваггеле ꙁборное съ бм(ъ) ... ѿ веліѩⷦ҇ неⷣ҇ пасхꙑ А 1а 7 поⷩ҇ стꙑ велкꙑѧ неⷣ҇ евⷢ҇а ѿ҇ мⷴ҇ СК 86а 16 велкꙑ понедѣльнкъ Първият ден от Страстната седмица, понеделникът преди Пасха, Велики понеделник їѡанна архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово. о смокв вь велкꙑ въ понедѣл҄ьнкъ С 343. 2—3 велкꙑ въторьнкъ Вторият ден от Страстната седмица, вторникът преди Пасха, Велики вторник їѡанна археппа ꙁлатоѹстааго слово въ велкꙑ въторнкъ С 384.10—11 велкꙑ етврьтъкъ ἡ ἁγία καὶ μεγάλη ε´ [вар. πεντάς] Четвъртият ден от Страстната седмица, четвъртъкът преди Пасха, Велики четвъртък вон емше са. вѣсѧ  кь каафѣ. коⷰ҇ плака сѧ горко. щ в веⷧ҇къ етврⷦ҇ А 101с 5 въ велⷦ҇ етврⷦ҇. евⷸ҇а ѿ мⷴ҇а глⷡ҇а с҃ н҃ р҃. рее гь кь свомъ ѹенікомъ А 87b 6 щ в етвръц велмⷦ҇ тѹ бліꙁъ прѣдъ оіма т стотъ А 87b 2 стго ꙇоана хръсостома архіепіскѹпа. констѧтінѣ града. ъⷮ҇ въ велікꙑ етвръток К 3а 25—26 їѡанна ꙁлатоѹстааго слово вь велкꙑ етврътъкꙿ С 424.15 велкꙑ пѧтъкъ Петият ден от Страстната седмица, петъкът преди Пасха, Велики петък в пѩⷦ҇ велⷦ҇ еваⷸ҇ ѿ мⷴа А 106d 18 щї. въ велкꙑ. пѧⷦ҇ Е 33а 4 велка пеаль περίλυπος Голяма печал, скръб того рад посъла мꙙ сѣмо. аште стна стъ же слꙑша. велкѫ бо пеаль матъ о тебѣ С 225.17—18 велкаꙗ параск҄евьг҄ ἡ ἁγία παρασκευή [вар. ἡ μεγάλη παρασκευή] Велики петък, Разпети петък свѧтаго оца нашего. іоⷩ҇а. ьтенье. въ велікѫѭ параскевьћіѭ К 9b 33 толь велкъ τοσοῦτος Толкова голям  въꙁъваномъ братеѭ гнеѭ не ѹкорт таковыѧ бжѧ благодѣт. н погѹбт толь велкыѧ ст небрѣженемъ бжхъ повелѣн ЗЛ Ia 20 [прмат] велкꙑ анг҄ельскꙑ обраꙁъ [λαμβάνω] τὸ μέγα καὶ ἀγγελικὸν σχῆμα Ставам великосхимник, приемам ангелска схима [образ] — висша степен в монашеството браⷮ҇ нⷲ҇а сь. премⷧетъ. велкꙑ аћлскꙑ обраꙁъ СЕ 97а 20 велкаꙗ дарѹѩ μεγαλόδωρος Който е щедър сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ. нъ обае велкаꙗ дарѹѭштааго хса. прѣвелко лколюб С 522.12 свѧтꙑ  велкꙑ съборъ ἡ ἁγία οἰκουμενικὴ ἕκτη σύνοδος Шестият вселенски събор [Трети цариградски], свикан през 680—681 г. против монотелитите. Пр. на 23 януари [и на 15 септември, във Великата църква на 18 септември] еї [септ]. ... памѧⷮ҇ стꙑмъ (о)цемъ. р҃ꙁ҃. събравшем сѧ. на стѣмъ ї велцѣмъ сборѣ ... Е 33а 17—18 велкаꙗ лавра ἡ Μεγίστη λαῦρα Голям манастир  въ слѣдъ дѣаше свѣта того.  свѣтѹ ведѫштѹ прведе (!) въ велкѫѭ лаврѫ свꙙтааго отца нашего отца нашего савꙑ С 283.3—4 велкаꙗ арменꙗ ἡ μεγάλη ᾿Αρμενία Велика Армения, област в Източна Мала Азия, разделена ок. 223—190 г. пр. н. е. от наместниците на Селевкидите Артатас и Дарех на Велика Армения [на изток от р. Ефрат] и на Мала Армения [на запад от нея]; по–късно разкъсвани и преминавали под римска, византийска и персийска власт мⷺца сепⷠ҇ ћ. стааго свⷳ҇номⷱка грігора археппа велкъѩ А 121b 20—21 стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ.  рмпсѧ Е 38а 5 отъ мала до велка Всички, големи и малки Свѧщеннц  людїе недоꙋмѣхомь кꙋпно; ꙁлобы вдь не быст(ь), же не съ въсѣцѣмь тьщанїемь ѡт мала даже до велка съдѣахѡмь МИнд.1-2 349.4. М З А СК Б Н Е СП СЕ К С ЗЛ Р МЛ БН Гр μέγας [μείζων μέγιστος] πολύς σφοδρός κραταιός παμμεγέτης βαϑύς λαμπρός ἀναφαίρετος παλίστροφος ὑψηλός βίαιος βαρύς ἀνήκεστος πλούσιος σύντονος κόσμιος ἀκριβέστατος μακρός τῶν ἀρχόντων [вар. ἐπουράνιος μακάριος] велікъ Нвб велик ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА Срв Велика МИ Велико МИ Великовци МИ Велико Търново МИ СНМБ Велика МИ ЙИв,БСМ Велика [река] МИ ВК,ОМ Велика МИ Бм. в Р Велика МИ ЖЧ,ГРБМДП Велика МИ Велика Крушевица МИ АП,ПСС Великово МИ БМС Велик ЛИ Велика ЛИ Велико ЛИ Великин ФИ Великински ФИ СтИл,РЛФИ