Исторически речник
братьꙗ  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
братꙗ, братьꙗбратѩ, братьѩ, братѫ, братебрат, братьбратѭ, братьѭ, братѫ, братѧ, братю, братѹбратѥѭ, братьѥѭ, братеѫ, братеѧ, братеюбрат, брать
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
братѥбратѩ, братьѩ, братебрат, брать, братебратꙗмъ, братꙗмь, братьꙗмъ, братьꙗмьбратꙗм, братьꙗмбратꙗхъ, братꙗхь, братьꙗхъ, братьꙗхь
NfOuNfGuNfDu
брат, братьбратю, братью, братѹбратꙗма, братьꙗма
братьꙗ -ѩ ж събир 1. Братя по кръвно родство, родни братя ꙇ вьсѣкъ же оставтъ братрѭ л сестрꙑ. л отца л матерь ... імене моего рад ... жвотъ вѣънꙑ наслѣдтъ М Мт 19.29 ЗI А СК бѣ же въ насъ седмь братрѩ. ꙇ пръвꙑ ожень сѧ ѹмьрѣтъ. ꙇ не мꙑ сѣмене. остав женѫ своѭ братрѹ свомѹ М Мт 22.25 ЗI рее же къ немѹ еднъ. се мат твоѣ  братрьѣ твоѣ вьнѣ стоѩтъ хотѧще глт къ тебѣ М Мт 12.47 З. Срв.Мк 3.32 М тѹждь бꙑхъ братрі моеі. ї страненъ сномъ матері моеѩ СП 68.9 отъ настоѩщааго дꙿне ... отъметаеш бо сѧ родтель. братрѩ. женꙑ  дѣте. ѫжкꙑ СЕ 89b 25 вѣсте бо вьс авѣ. ꙗко двъно то поꙁнан. вдѣвъ їѡсфъ своѭ братѭ. хъже братѭ не хотѣ нарешт С 364.21, 22 2. Хора, близки по идеи, убеждения, религия еднъ бо естъ вашъ ѹтель хъ. вьс же вꙑ братрьѣ есте М Мт 23.8 З А аꙁъ же молхъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣетъ вѣра твоѣ. ꙇ тꙑ нѣкъгда обраштъ сѧ ѹтвръд братрѭ твоѭ М Лк 22.32 З ꙇꙁде же слово се въ братрѭ ѣко ѹенкъ тъ не ѹмьретъ З Йо 21.23 А СК братріѩ моеѩ рад ї бліжкъ моіхъ. глаахъ мръ о тебѣ СП 121.8 повѣмъ імѩ твое братрі моеꙇ посрѣдѣ цркъві въспоѭ тѩ СП 21.23  братꙗ вьс не отъ дꙿного  дноѧ рожден. нъ отъ въсꙑн҄енꙗ дѹховьнааго С 84.19 Монаси, които принадлежат към един манастир, братство. естъ л т годѣ гѹменъ.  братрѣ вꙿсѣ СЕ 92а 18—19  ѣко прметъ стꙑ обраꙁъ. стотъ въ стꙑхъ дꙿверьцахъ.  лобꙑꙁаѭтъ  братрѣ вꙿсѣ СЕ 97а 24 съхранѣеш л до съмрът. послѹшане старѣшнꙑ. ꙇ вꙿсеѩ братрѩ ѣже о хѣ СЕ 87а 17—18 вьлѣꙁ вь обьшт манастꙑрь. ждеже вꙙште братѧ стъ С 170.5 сътвор панцѫ ꙁѣло малѫ. на прман дъждьнꙑхъ водъ. себе радꙿма  нштхъ. л  братьѧ оглашенꙑхъ въ томъ жде манастꙑр С 549.15 братьꙗ же вьса прстѫпвꙿше падошꙙ на ногѹ его. молꙙше повѣдат мъ внѫ страшнааго того вдѣньꙗ С 570.18 брать Обръщение към християни, монаси, свещеници и др.; братя брате. брашно насъ не поставтъ прѣдъ бмъ. н бо аще не ѣмъ лшмъ сѧ н аще ѣмъ ꙁбѫдетъ намъ Е 3а 10 брⷮ҇а. помнте гѹменꙑ вашѧ. еже глашѧ вамъ слово бже Е 33б 7 ѹдръжанемь крѣпꙿко рѣсла наша. се бо отвръꙁъ влка. рътога своего двьр. ꙁоветъ нꙑ СЕ 85b 23 братре. молѭ вꙑ аꙁъ ... достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте СЕ 105b 10 прдѣте ѹбо братрьѣ. відмъ болѣꙁнꙇ гробънꙑѩ К 12а 25 радѹте сꙙ о г вьсегда вьꙁлюбьнаа брать С 479.6 братꙗ. ѹкрѣпте сам сꙙ.  любте дрѹгъ дрѹга С 570.27 вѣсте л браⷮ҇ѣ. любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть.  паⷦ҇ пеете сѧ творт ѩꙁьскаѣ всѣ Р II 2.27 нелюбьство братьѩ μισαδελφία Омраза, ненавист към брата ѹꙁьрѣвъ братѭ  прснааго брата веньꙗмна ... отьꙙ лоꙁꙑ послѣдьн гроꙁнъ. невъкѹшенꙑ братѧ нелюбьствомъ. брата  стьствомь  ѹмомъ. аб въ радост вьсплака С 367.28 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Р Гр ἀδελφοί ἀδελφότης φιλόϑεοι ποίμνη τῆς ἀδελφότητος μοναχοί ἀδελφός οὗτοι братрьꙗ братрꙗ братріꙗ братꙗ братрьѣ Нвб братя ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН ДА братия ОА ВА АК Дюв МлБТР Срв бракя, брайкя, брайке ДА Братия МИ ЖЧ Братя Даскалови МИ Братя Кунчеви МИ Бракьовци МИ СНМБ