Исторически речник
богомѫдръ  
богомѫдръ -ꙑ прил. Божествено мъдър, притежаващ (разбиращ) мъдростта на Бога, изпълнен с божествена мъдрост. хе бже нашъ ... даѩ намъ. прѣданемь свомь ... ꙇ глѫбнънааго ꙁмѣ. бгомѫдрꙑмь хѫдожьствомь ѹловль СЕ 63b 11—12 тае вси единою ѹстремшⷭ҇а въ бгомѹдрыⷯ жлща. т ꙗⷤ кто ꙁнаа҆ше сѹсѣды. съ спѣхоⷨ ведѧхѹ. крадѧа҆хѹⷤ ҆ граблѧа҆хѹ ХрГС 476a ѻе бгомѹ́дре і҄ѡ҄а́нне• стрѹꙗ́ми слъ́ꙁными просвѣти́. вь своѝ ѹмь• и҄ къ гѹ бесѣ́довѣвь Служ. ЙР 15б Не послоужише твары бгомѹ́дрьныи, па́е ѕижⷣи́телꙗ• нъ ѡгньное҄ прѣще́нїе мѹ́жьскыи. попра́вꙿше, ра́довахѹ се пою́ще Служ. ЙР 42а се̏ и въсѐтⷭ҇ное съврьшающе прⷶꙁнⷣьство бгомѹ́дрьнїи бжїеи мте́ры• прїидѣ́те рѹка́ми въспле́щїимь• иже ѿ н́е ро́жⷣьшаго се вѣ́рою сла́веще Служ. ЙР 33б Изч СЕ Калка от гр. ϑεόσοφος Нвб богомъдър книж. остар. ВА МлБТР ЕтМл РБЕ