Исторически речник
благословл҄енъ  
благословл҄енъ -ꙑ прил 1. Който е получил благословия, благословен народ же ходѧште прѣдъ нмъ ... ꙁъваахѫ глѭште ... блгсловнъ грѧдꙑ въ імѧ гне М Мт 21.9 ЗI, СК. Срв. СП 117.26 К1а 39 С326.18 да естъ дръжава црствѹ твоемѹ. блгвено (погр. вм. бл(а)г(осло)вена, Нахтигал, с. 43, бел. под линия) СЕ 19а 20 блнъ прішедꙑ въ съмѣрені К 1b 2 Срв. С326.23—24 2. Достоен за похвала, за благодарност съхран нꙑ бже. твоеѭ благодатѭ. прѣстѫѭ стѫѭ прѣславънѫѭ. блвенѫѭ владꙑцѭ СЕ 61а 26 мат бѹ благословенаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ ТФ А 13—14 благословьнъ с г бе вьсѣхъ вѣкꙿ С 5.27 Срв. С229.8 3. Като същ. a) благословл҄енꙑ м ед a) ὁ εὐλογητός За Бога — този, който заслужава благодарност, възхвала тꙑ л ес хъ снъ блгосвнааго М Мк 14.61 З b) благословл҄ен м мн οἱ εὐλογημένοι Онези, които са получили благословия; благословените тъгда реетъ цсръ ... прдѣте блні отъца(ца) моего. наслѣдѹте ѹготованое вамъ цсрстве М Мт 25.34 З, А, СК. Срв. СЕ101b 24 СЕ99b 9 М З А СК Е СП СС СЕ ТФ К С Калка от гр εὐλογημένος εὐλογηϑείς Превежда и гр. εὐλογετός благословенъ благословьнъ Нвб благословен ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ благословений остар НГер