Исторически речник
бтола  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
бтолабтолꙑбтолѣбтолѫ, бтолѹбтолоѭ, бтолоѫ, бтолоѧ, бтолоюбтолѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
бтоло-----
NfOuNfGuNfDu
---
бтола -ꙑ ж МИ Битоля — средновековна крепост край развалините на античната Хераклея Линкестис [IV—VI в. от н.е.] по пътя Виа Егнация. По времето на цар Самуил важен епископски и стратегически център на българската държава. Възобновена от цар Иван Владислав през 1015—1016 г. [дн. Битоля в Република Македония] наѧть же (бꙑсть) градь (с ь) б(т)ола мца октовра въ к҃ Изч В Нвб Битоля, Битола диал Битоль остар Дюв