Исторически речник
беꙁѹмь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
беꙁѹм, беꙁѹмьбеꙁѹмꙗ, беꙁѹма, беꙁѹмьꙗбеꙁѹмю, беꙁѹмѹ, беꙁѹмьюбеꙁѹммь, беꙁѹмьмь, беꙁѹммъ, беꙁѹмьмъ, беꙁѹммь, беꙁѹммъбеꙁѹм, беꙁѹмь, беꙁѹмбеꙁѹмꙗ, беꙁѹма, беꙁѹмьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
беꙁѹм, беꙁѹмь, беꙁѹмебеꙁѹммъ, беꙁѹмьмъ, беꙁѹммь, беꙁѹмьмь, беꙁѹммъ, беꙁѹммь, беꙁѹмомъ, беꙁѹмамъбеꙁѹм, беꙁѹмь, беꙁѹм, беꙁѹммбеꙁѹмхъ, беꙁѹмьхъ, беꙁѹмхь, беꙁѹмьхь, беꙁѹмхъ, беꙁѹмхьбеꙁѹм, беꙁѹмьбеꙁѹмю, беꙁѹмѹ, беꙁѹмью
NnDu
беꙁѹмма, беꙁѹмьма, беꙁѹмма, беꙁѹмма
беꙁѹмь -ꙗ ср 1. Безумие, безразсъдство, лудост око лѫкавъно власфмѣ. гръдꙑн беꙁѹмье. вьсѣ с ꙁъла ꙁ ѫтрь сходѧтъ. ꙇ скврънѧтъ лвка М Мк 7.22 З бже тꙑ ѹвѣдѣ беꙁѹмье мое СП 68.6 вьсмръдѣшѩ сѩ ї съгнїшѩ ранꙑ моѩ. отъ лца беꙁѹмѣ моего СП 37.6 Срв. СЕ76а 14 нъ хотѧ ѹіті. ꙇ беꙁѹмьего ѹтоліті. волеѭ своеѭ прѣданъ бъⷭ҇і К 4b 37 сам послѣд҄нмъ недѫгомъ беꙁѹммъ болѣшꙙ С 333.18 сърꙙштавъ го дѫшта на жрѣбꙙт.  ждовъско облаѭшта беꙁѹм С 341.10 2. Ярост, гняв он же сплъншѧ сѧ беꙁѹмьѣ. ꙇ глхѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ. то бшѧ сътворл св М Лк 6.11 З М З СП СЕ К С Гр ἀφροσύνη ἄγνοια ἄνοια ἀπόνοια ἀγνωμοσύνη μανία παραπλληξία φρενοβλαβία ἀγνώμων беꙁѹме беꙁѹм беꙁѹмье Нвб безумие ОА ВА Бот НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ